Изчезването на Ивона Вечорек 3

Криминален очерк

(Публикува се със съкращения)

Кривата къща в Сопот, където през лятото на 2010 г. се е намирал "Дрийм Клуб"

3. Последният ден на Ивона Вечорек

 

След няколко седмици запознанство с компанията на Павел, Ивона споделя с майка си, че Павел, Марек и Адриан са поканили нея и приятелката й Адрия, която живее в съседния блок, на купон в „Дрийм Клуб“ в Кривата къща в Сопот, един от най-престижните клубове в курортното градче по онова време. Това трябва да стане в петък, 16 юли 2010 г. В клуба се допускат само хора над 21-годишна възраст, а Ария е едва на 17, и Ивона – на 19, но Павел познава охраната и казва, че не е проблем да уреди влизането на момичетата.

Ивона е страшно доволна и развълнувана – тя още никога не е ходила в този клуб, но е слушала много за него, включително от майка си, която е била там два пъти с Пьотър. Търси съвет от Ивона Кинда как да се облече. Майката е малко притеснена, но Ивона я уверява, че през цялото време ще бъдат с момчетата и са в пълна безопасност.

Петък, 16 юли е съвсем обикновен работен ден за Ивона Кинда. Към девет часа тя буди дъщеря си, с която имат уговорка да отидат заедно във фризьорския салон, за се подготви за купона. Ивона, която обича да спи по-до късно, мърмори, но все пак става и отива в салона, където й правят маникюр и фризура, и се връща вкъщи.

Когато Пьотър се връща от работа, към 17:00, Ивона все още е вкъщи, но скоро взима торбичката си и отива при съседката си Адрия, за да се подготвят за купона. Обажда се на майка си и й казва, че първо ще отидат с момчетата да загреят за купона, а по-късно вечерта ще отидат в "Дрийм Клуб". Казва й също, че вероятно ще остане да спи у Адрия, за да не буди майка си, която има проблеми със съня, а и на следващия ден отново трябва да става рано за работа. Това е обичайна практика в последно време, така че майка й не възразява, само напомня на Ивона да бъде внимателна.

В апартамента на Адрия двете се приготвят, това трае някъде до 22 часа. В този ден Ивона е облечена с тъмносиня пола и блуза на бели и сини райета. Взела е и без знанието на майка си новите й обувки – сини, на високи токчета.

Към 22.30 момчетата, Павел, Марек и Адриан, пристигат да вземат момичетата, каквато е била уговорката им, и с тойотата на майката на Павел отиват до Сопот. В 22:59 камерата при „Жабката“ на алея „Независимост“ ги регистрира как паркират и купуват около два литра твърд алкохол. (Тук се налага да отворя една скоба, както ще правя винаги, когато става въпрос за някоя типична полска реалия. „Жабка“ е огромна верига от магазини за хранителни стоки, или малки супермаркети, с над 6000 магазина в Полша, като в последните години навлиза и в Чехия и Германия. За разлика от другата типична за Полша верига от средно големи супермаркети „Бедронка“, която е собственост на португалския концерн „Джеронимо Мартинс“, „Жабка“ функционира на принципа на франчайзинга.). Оттам се отправят към вилата на бабата на Павел. (Всъщност това не е точно вила, става въпрос за така наречения ogród działkowy, друга типична за Полша реалия. Това са зелени площи, разделени на участъци и отдадени за ползване на физически лица, най-честно като градини. Обикновено такива дялове имат постройки, които не са пълноценни къщи, а са подходящи само за кратък отдих през лятото, но на практика често в тях живеят хора. За разлика от България, където подобни вилни зони са извън града, в Полша обикновено това са квартали в рамките на градовете.) Павел ги откарва във вилата, където започват бифора (така в Полша се наричат жаргонно алкохолните срещи преди  посещение на нощен клуб, за да могат младежите да загреят за клуба и същевременно да избегнат купуването на доста по-скъпите напитки там), а Павел откарва колата до жилището на баба си, където трябва да нощува след купона. Връща се след 15 минути.

Явно компанията подхожда сериозно към бифора, защото около 23:48 (малко над 45 мин след купуването на алкохола) Ивона изпраща на своята приятелка Катажина (същата онази Каша, за която вече стана дума) СМС "Пияна съм".

Въпреки че Ивона е сред компания, тя сякаш не е там духом, пише постоянно съобщения до познати, пита ги къде са или какво правят. Сякаш търси някого, но не иска да му пише директно. На вилата се стига до първите прехвърчания на искри, защото Ивона явно вече е подпийнала и Павел я дразни. Той всъщност се държи много мило с Ивона, но тя е дистанцирана от компанията с това постоянно писане по телефона и той иска да я приобщи, тя му се озъбва и се сдърпват. Кавгата приключва толкова бързо, колкото и започва, но у всички остава впечатлението, че духом Ивона е някъде другаде и си мисли за нещо друго.

Скоро след като Ивона изпраща СМС-а, че е пияна, компанията решава да напусне вилата и да отиде до центъра на града. В полунощ ги взима такси от алея „Независимост“ и ги закарва до клуб Мандарина на улица Бема в Сопот, но те не остават там дълго и скоро тръгват пеша към „Дрийм Клуб“ в Кривата къща, една от архитектурните забележителности на Сопот. Пристигат там към 1:00 часа и влизат в клуба без проблеми, вероятно благодарение на познанството на Павел с охраната.

Тук вече свидетелствата се разминават; според Адрия, тя и Ивона не са пили алкохол в клуба, но Адриан твърди, че момичетата са си разделили една бира, а Ивона е пила и няколко глътки от сока на Павел. Но няма свидетелства да е пила някакво друго питие или нещо което по някакъв начин да я е опиянило или да е повлияло на здравия й разум и преценката й в този момент. Личи си обаче, че тя не е в настроение да се забавлява, според някои я дразни поведението на Павел, но според други причината за лошото й настроение е някъде другаде.

Две минути след пристигането в клуба Ивона получава СМС от приятелката си Магдалена, която я информира, че Патрик, бившият й приятел, купонясва с две момичета в клуб „Банана Бийч“ в Йелитково, крайморския квартал на Гданск. Тази новина буквално изважда Ивона от равновесие.

Атмосферата в „Дрийм Клуб“ се сгъстява, след получаването на СМС-а Ивона започва да се държи странно, в един момент приятелите й забелязват, че тя купонясва в компанията на други мъже, сякаш танцува с който й попадне. Явно е, че не се чувства добре в компанията, с която е дошла в клуба. През цялото време изглежда нервирана. В един момент дори се стига до спречкване между нея и Адрия. По-късно се появяват спекулации, че Ария й е казала, че се е влюбила в едно от момчетата и Ивона е започнала да ревнува. Обаче тази вечер Адрия танцува главно с Адриан, а няма никакви данни той да е бил обект на интерес от страна на Ивона. Изглежда, тя не проявява интерес и към Павел, но той също не се занимава особено с нея, изобщо не танцува, а през повечето време разговаря с познатите си охранители. По едно време в клуба се появява неговата близка приятелка Аня, която сяда при него и двамата прекарват доста време заедно, но не изглежда това да предизвиква някаква реакция у Ивона.

Когато около 2:00 Марек решава да отиде до клуб Ателиер, Ивона излиза навън заедно с него. Оплаква му се, че вече не й се купонясва и иска да си ходи. Все пак се връща в клуба. Но не за дълго.

В 2:50 Ивона отново излиза, последвана от приятелите си, но този път тя е категорична, че не иска да купонясва повече, че си тръгва, другите искат да си тръгнат заедно, да хванат някакъв малко по-късен влак или такси, но Ивона не се съгласява. Павел се опитва да я прегърне или да я хване за ръката, за да се върне с тях вътре, но тя заплашва, че ако не я пусне, ще започне да вика, и си тръгва. Малко по-късно, в 2:56 и в 3:02 тя изпраща СМС-и до Каша с молба да й се обади.

Другите се връщат в клуба. Тъй като Ивона няма пари за такси, те подозират, че тя ще отиде до намиращата се на няколкостотин метра гара, за да хване следващата електричка до Гданск. Взимат си нещата и пак излизат, застават в една странична уличка и Адрия се обажда на Ивона, за да разбере какво става с нея, но Ивона твърди, че вече е близо до вкъщи (което е невъзможно, защото са минали само няколко минути от раздялата им). Ивона продължава да е изнервена, прекъсва контакта с Адрия и спира да вдига телефона, така че всички решават да се прибират вкъщи. Те тръгват към гарата, където Адрия си повиква такси, а момчетата се обаждат на свой приятел и го молят да ги вземе с колата си.

Когато Адрия е вече в таксито, получава СМС от Ивона със съдържание „Втория изход към кея, чакам те“. Това означава, че в този момент Ивона е все още в Сопот, в близост до кея, но Адрия е вече на територията на Гданск и не може да се върне да я вземе. Малко по-късно, в 3:33, Адрия получава нов СМС, в който Ивона се опасява, че някой може да се лепне за нея по улиците. В 3:36 Адрия успява да се свърже с Ивона. Двете се карат по телефона, Ивона обвинява Адрия, че я е оставила да се прибира сама от Сопот. Решават, че Ивона няма да спи в Адрия, защото няма желание за това, но тъй като й остава доста време, докато стигне до вкъщи, и още дълъг път за преодоляване, тя казва на Адрия да остави нещата й (ключове, козметика, дрехи, които са останали там) в черната й торбичка на балкона (Адрия живее на първия етаж), откъдето Ивона да си ги вземе, преди да се прибере вкъщи. В около 3:40 Адрия вече е у дома, което се потвърждава от свързванията на телефона й с комуникационните кули в 3:42 и 3:43. Интересно е, че присъствието на Адрия в квартала потвърждава и пастрокът на Ивона, Пьотър, който е имал навика да се буди между 3 и 4 през нощта, да става за известно време и да гледа телевизия. При ставането си през тази нощ той чува Адрия (тъй като е страшно горещо през нощта, прозорците са отворени), която вече е в квартала, да казва няколко пъти "Ивона", и остава с впечатлението, че момичетата са се върнали заедно и просто се карат. Така и казва на Ивона Кинда, която се буди за кратко. Всъщност той е чул разговора им по телефона, когато са се уговаряли за оставянето на торбичката на балкона. В 4:00 Адрия пише на Ивона СМС, че е оставила нещата на балкона, но този СМС вече не стига до Ивона, защото след 3:49 тя вече не може да използва телефона си, батерията му пада. Този телефон никога вече няма да се свърже с мобилните мрежи.

Междувременно момчетата са взети от приятеля им към 3:50 от бар „Кебап“ в Сопот, близо до гарата. Той оставя първо Павел в дома на баба му в Сопот – в около 4:00, след което и останалите двама, и се прибира вкъщи в 4:25, което се потвърждава от приятелката му.

Когато е вече при баба си, Павел премества батерията на служебния си телефон в своя телефон, чиято батерия вече е била паднала, и опитва да се свърже с Ивона – но нейният телефон вече не работи. Той не се учудва, защото знае, че батерията й е била на път да падне, така че отива да спи. Информацията от мобилния оператор показва, че телефонът му, който по-рано вечерта е изключил, в 4:14 отново се е свързал с мрежата от дома на баба му.

Междувременно, след приключване на разговора си с Адрия, Ивона тръгва пеша към дома си по променадата между Сопот и Гданск. Разстоянието, което трябва да измине, е около 7 километра. 23 минути след изключването на телефона й, в 4:12 сутринта, Ивона е заснета от камерата на ресторант "Чили Уили", който се намира в началото на Гданск, в Йелитково, при изход към плажа номер 63. До дома й остават около два километра. Това е последният път, в който съществуването на Ивона Вечорек е регистрирано по някакъв начин. Повече никой никога няма да я види.

(следва продължение)

Изчезването на Ивона Вечорек 2

Криминален очерк

(Публикува се със съкращения)

Ивона Кинда и Ивона Вечорек

2. Обикновено полско момиче

 

Няма нищо, което да отличава Ивона Вечорек от нейните връстнички в детските й и тийнейджърските й години. Да, тя е красива, тя е популярна, умна е и се учи добре, но във всеки клас в училище има поне една такава девойка. Във всяко друго отношение тя е едно съвсем обикновено полско момиче.

Родена е в Гданск на 8 януари 1991 г. (сега би била на 30 години). Тя е слаба, руса, висока 1,65 м. През 2010 г. семейството й живее в квартал "Приможе" (Przymorze), на ул. "Чарни Двур" (Czarny Dwór). Родителите й са се развели, когато е била съвсем малка. След развода майката (също Ивона, за улеснение тук ще я наричаме Ивона Кинда) се събира с Пьотър Кинда и се омъжва за него през 1994 г. Двамата остават заедно 18 години (разделят се две години след изчезването на Ивона, но и до днес остават в добри приятелски отношения, тя запазва дълго време и фамилията му). Тъй като при събирането им Ивона е на три години, Пьотър замества баща й. Истинският, биологичният баща създава ново семейство и живее на няколко десетки километра от Труймясто, Ивона има само спорадични контакти с него. Така че тя се отнася към Пьотър като към свой роден баща. Много близки са, Пьотър участва в отглеждането й и я познава доста добре.

Още по-здрава е връзката с майка й, познатите й определят тази връзка дори като приятелска, нещо повече, Ивона Кинда е единственият родител, чакал пред залата по време на матурата, тя много подкрепя Ивона, двете разговарят по няколко  пъти дневно.

Ивона Кинда е фризьорка. През лятото на 2010 г. държи салон в Сопот, близо до самия Мончиак. Тя не чувства дъщеря й да има някакви сериозни тайни от нея, понякога дори й казва да затвори вратата на стаята си, защото не иска да я чува как говори по телефона. Има моменти, в които Ивона сама се затваря, като всеки тийнейджър, но тя не може да пази никаква тайна от майка си. Издържа ден или два, после трябва да изхвърли всичко от себе си. Способна е да влезе в апартамента яростна и да хлопне вратата на стаята си, за да не говори с никого. По-късно, когато на закуска майка й я пита какво се е случило, тя понякога не отговаря, докато накрая не разкаже всичко сама. Обикновено става въпрос за нормални тийнейджърски проблеми. Ивона Кинда говори с нея често за подобни неща, съветва я. Ивона понякога се вслушва, понякога не. Майката чувства, че има добър поглед върху живота на дъщеря си. Може би не научава всичко веднага, но в крайна сметка Ивона постепенно й разказва всичко. Случва се и да се карат - Ивона както бързо се нервира, така бързо й минава и двете винаги са се сдобряват. Понякога седят в две различни стаи, и да си пишат съобщения, а после се срещат в кухнята и продължават разговора. Ивона Кинда смята, че дъщеря й няма тайни от нея и тя също й се доверява.

Приятелите на Ивона я харесват, тя лесно осъществява контакти. С много силен характер е, упорита, решителна, знае стойността си, и на тази база възникват конфликти с връстниците й, понякога си създава и врагове, но от друга страна е много обичана от приятелите си. Тя е човек, изпълнен с живот. Душа на компанията.

Ивона винаги се застъпва за жертвите - когато някой е по-слаб и обект на нападки, тя винаги е на негова страна. Веднъж се връща от детската градина и казва, че едно от момчета е с лунички и червендалесто, и останалите му се присмиват. „Моите приятелки са глупави. Ще го защитя”, обявява тя тогава. И така и прави.

Тя вече има зад гърба си училищни любови, момчета, които са й носели чантата. Но в последната година на гимназията среща младеж, който е по-особен. Той е няколко години по-голям от нея, и двамата са роднини, макар и далечни, което е предпоставка за конфликти и неразбиране от страна на семействата на двамата, които в първия момент са шокирани и не особено въодушевени от тази връзка. Ето как си спомня за тези събития Ивона Кинда: „Грешката на братовчедка ми и на мен беше, че не отглеждахме децата си заедно. Тя живееше в Гдиня, децата ни не се познаваха. Ивона и Патрик се срещнали в дискотека, напълно случайно. Не знаели, че са братовчеди. Веднъж Ивона се върна от дискотека и каза, че е срещнала супер момче. Попита ме дали може да го покани у дома. Разбира се, съгласих се, и я попитах за името. Патрик, отговори тя. Той дойде, поглеждам го и виждам, че много прилича на братовчедка ми. Попитах го за фамилията. Това беше просто шок за мен! Обадих се на братовчедка ми, за да проверя дали тя знае, че децата ни са двойка. Тя беше много изненадана. В продължение на два-три месеца се опитахме да сложим край на тази история, но не можахме. Чувството беше по-силно - Ивона просто се влюби и това е“.

Така че Ивона Кинда и братовчедка й се примиряват със ситуацията. Ивона се отнася много сериозно към Патрик, както и той към нея. Тя посещава семейството му, той също ходи на вечеря у Ивона, понякога се задържа по-дълго у тях, гледат филми. Отиват заедно и на абитуриентския й бал. Ивона Кинда се притеснява, че Патрик разсейва дъщеря й от ученето, а й предстои много важната матура, така че в един момент се стига до ултиматум, че ако искат да са заедно, Ивона трябва да се учи, трябва да се концентрира върху подготовката за матурата. В, края на краищата, след шестмесечна връзка, се стига до раздялата им. Но тази раздяла в никакъв случай не ограничава контактите им, те продължават да общуват, срещат се от време на време, и тази раздяла според познатите е малко напук, двамата остават ревниви един към друг, и на тази база избухват конфликти, накратко отношенията им стават малко токсични и това е ситуация, която измъчва Ивона.

Въпреки това тя успява да се съсредоточи върху учението и през юни 2010 си взема матурата с доста добра оценка. В Полша матурата е изключително важна, защото в повечето университети няма приемни изпити, класирането се извършва най-вече въз основа на нея. Така че Ивона подава документите си в Технологичния университет и Гданския университет, както и за специалността Международни отношения във Военноморската академия в Гдиня, което е първото й желание. Само два дни след изчезването й оттам ще пристигне вестта, че е приета. Но в началото на юли тя още не знае това, въпреки че е наясно за доста добрите шансове да я приемат. Очакванията на резултатите са малко стресиращи, така че Ивона решава да се отдаде за известно време на купони.

На един от тези купони, на който отива с най-добрата си приятелка, малко по-голямата от нея Каша, с която се знаят от училище, тя среща приятен младеж на име Павел. Той много я впечатлява. Среща го пак и на един от следващите купони. Този път той е с двама приятели - Адриан и Марек.

- Те са едни такива улегнали, имат нещо повече в главите си от връстниците ми, зрели са - казва тя на майка си.

Ивона Кинда пита:

- Кого от тях харесваш най-много? Искаш ли пак да имаш гадже?

- Ти пък, засега не. Ваканция е, искам да съм свободна.

В онези дни Ивона е много щастлива. Казва, че това ще е най-дългата й ваканция, че ще се забавлява и ще пътува. Че никога вече няма да има такова време като това, между училището и университета, в което няма никакви грижи и задължения, и иска да се възползва максимално от него. Предстои й да вземе шофьорска книжка, и вече уговаря майка си да й подари стария си фиат пунто и да си купи нова кола. „В края на краищата, няма да пътувам всеки ден всеки ден до Гдиня с градския транспорт“ – повтаря тя, убедена, че ще я приемат в желаната от нея специалност. Предстои й екскурзия до Испания. Предполага се, че това ще е наградата й за приемането в университета. Ходи често на плаж и на купони. Юли и цялата ваканция се очертават фантастични, а след това трябва да започне животът й като възрастен.

(следва продължение)

 

Изчезването на Ивона Вечорек

Криминален очерк

(Публикува се със съкращения)

 

"Случаят Ивона [Вечорек] беше толкова тайнствен и толкова завладяващ същевременно... и толкова тъжен. Младо момиче, деветнайсетгодишно, на прага на живота си като възрастен, отива на купон, връща се от този купон, но едва ли не пред дома си изчезва. Никой не знае какво е станало с нея. Няма тяло, няма свидетели, няма никакви следи от Ивона. Всичко се прекъсва между 4 и 5 часа в съботното утро ".

Юстина Мазур

Ивона Вечорек

1. Труймясто

 

В Полша има три огромни мегаполиса - гигантски агломерации, компактно струпани градски структури, на места срастващи се, обединени в сложни динамични системи с интензивни производствени, транспортни и културни връзки.

Най-големият от тях е Горносилезийската агломерация, крупен индустриален и транспортен център, състоящ се от град Катовице, още тринайсет големи града, буквално залепени за него, плюс още десетки малки градчета и села в близките околности. В това чудовищно образувание живеят според някои оценки около три и половина милиона души, което го прави не само най-голямата агломерация в Полша, но и една от най-големите в Европа.

Вторият мегаполис е Варшава, модерната европейска столица с нейните исторически сгради и новата делова част в района на гарата, където някогашният небостъргач от сталински тип на Двореца на културата и науката си съжителства с издигналите се през последните двайсетина години нови небостъргачи. Във Варшава и близките градове и села живеят около три милиона души.

Третият е Агломерацията на Труймясто (Trójmiasto, буквално "Триград"), разположена на Балтийското крайбрежие, при Гданския и Птуцкия залив, която се състои от Гданск, Гдиня и Сопот, както и редица други, по-малки градове и села в района, като Тчев, Гдански Прушч, Картужи, Жуково, Румия, Реда, Вейхерово, Пуцк, Владиславово и други. Там живеят около милион и половина души. Централно място в агломерацията, разбира се, заема самото Труймясто, което се състои от градовете Гданск (население около 450 000 души), Гдиня (около 250 000 души) и Сопот (40 000 души), фактически един гигантски град, разположен на площ 414 квадратни километра. Разбира се, това са данни само за хората, официално живеещи в агломерацията. Никой не знае колко са те в действителност през лятото, особено през уикендите, когато на полското крайбрежие се изсипват по няколко милиона поляци, плюс голям брой немци и скандинавци, по-голямата част от които отиват именно в Труймясто.

Труймясто е огромен транспортен, културен и туристически център, с множество университети, големи пристанища, множество културни забележителности (главно в Гданск и историческия му център), и безброй хотели и клубове.

Гданск е известен в по-ново време по света с това, че оттук започва съществуването си големият полски профсъюз "Солидарност", който в началото на 80-те години е в основата на поредица от събития, изиграли ключова роля в падането на комунистическите режими в Източна Европа. Гданск е мястото, където живее и работи Лех Валенса, първият демократично избран президент на Полша. От Гданск е и министър-председателят на Полша по време на описваните тук събития (2010 г.) - Доналд Туск.

Гдиня е известна със своето модерно пристанище и своите морски музеи, два от които са разположени на големи кораби. От Гдиня произхожда и една от иконите на съвременна Полша, Адам Дарски - Нергал, вокалист и китарист на световноизвестната блек-дет метъл група Behemoth.

Сопот е най-известният и най-красивият полски курорт. За него са характерни къщите в стил Ар нуво, парковете и велосипедните алеи, хубавите плажове, учтивите, винаги готови да помогнат обитатели. Това са само част от причините, поради които през лятото в града има огромен приток на туристи, а през почивните дни там се изсипват и множество хора от самото Труймясто и околностите. Главната пешеходна алея в града се нарича Монте Казино (пълно име Bohaterów Monte Cassino), но местните я наричат Мончяка. Тя тръгва от железопътната гара и стига до най-дългия дървен кей в Европа, и е изпълнена с магазини, ресторанти, сладкарници, книжарници, аптеки, галерии, клубове, сергии за сладолед и цветя; на места художници продават картините си, другаде могат да те нарисуват, мимове забавляват децата и улични музиканти свирят класически рок балади. Мончиака е меката на туристите, отпочиващи в Сопот, а вечер се превръща в една от най-желаните дестинации на любителите на клубния живот от цяла Померания, а защо не и от цялото крайбрежие и цяла Полша.

Кеят в Сопот

Цялата тази лъскавост обаче си има и друга страна. Сопот е на първо място в страната по брой на престъпления на глава от населението. Зад бляскавите витрини на най-популярния курорт на тази модерна европейска държава, постигнала толкова много през годините след падането на комунизма, се крие една друга Полша. Страна с много добре развита организирана престъпност, с връзки както на Изток, така и на Запад, стигащи чак до Америка. Страна, чиито легендарни престъпни фигури не са от 90-те години, както в България, а от 70-те и 80-те. Страна, в която нелегалният бизнес, особено разпространението на наркотици и проституцията, функционират в условията на несравнимо по-големи пазари, отколкото в България.

Сутеньорството е може би най-доходоносният бизнес в Труймясто. Местните алфонси (както се наричат жаргонно сутеньорите в Полша) наемат апартаменти и организират в тях малки публични домове, наричани мешканувки (mieszkaniówki), което е умалително на думата "жилище" (тоест нещо като жилищенце). Бандите им са могъщи, военизирани (като въоръжение и като спазване на строга йерархия), много често някои от членовете са наркомани. По онова време се опитват да се адаптират към променящата се реалност: по-малко насилие, повече официално регистрирани компании. Проституцията по крайбрежието се е превърнала в най-добрия нелегален бизнес за онези, които успяват да го управляват добре. В Труймясто цените на услугите, предлагани от проституцията, са най високи за цялата страна, само Варшава и Миендзиздройе (крайбрежен курорт близо до границата с Германия) могат да оказват някаква конкуренция. Сводниците от Гдиня, Сопот и Гданск публикуват реклами на своите момичета във вестници и интернет портали. Случва се дори да съобщават за нужди от проститутки в бюрата по труда.

Тези банди следват определени правила. Първото и най-важно от тях е да не се говори с полицията при никакви обстоятелства. Друго гласи, че проститутката не може да си тръгне сама. Трябва или да се откупи, или някой да плати за нея. Дори и да става въпрос за застаряваща напълняла наркоманка, пак трябва да се плати поне символична цена от няколкостотин злоти. Ала обикновено става въпрос за петцифрени суми. Друго правило е непокорните жени да бъдат наказвани по подобаващ начин. Новопостъпилите жени трябва да се запознават постепенно с новите задачи, защото биха се стреснали, ако им се наложи още първия ден да правят например групов секс с няколко мъже на купон.

Мнозина от сводниците придават на момичетата смелост, като ги снабдяват с наркотици. Понякога дори ги карат да се влюбват в тях, за да станат по-управляеми. По време на работа се използват множество мобилни телефони с огромен брой нерегистрирани карти, което значително затруднява проследяването им и идентифицирането им.

Междувременно обществото се е научило да съжителства много добре с тези проблеми. То просто си обръща главата в другата посока, а за това, което става зад гърба му, си е измислило много удобни евфемизми, които му позволяват да спи скоройно. Така например срещата на непрофесионална проститутка с клиент се нарича "спонсорирана среща", бардаците са са "агенции за запознанства" и така нататък.

Това са декорите, на фона на които се разиграва случаят, смятан за най-голямата загадка в историята на полската криминалистика. Изчезването на Ивона Вечорек.

(следва продължение)