Изчезването на Ивона Вечорек 2
Криминален очерк
(Публикува се със съкращения)
2. Обикновено полско момиче
Няма нищо, което да отличава
Ивона Вечорек от нейните връстнички в детските й и тийнейджърските й години.
Да, тя е красива, тя е популярна, умна е и се учи добре, но във всеки клас в
училище има поне една такава девойка. Във всяко друго отношение тя е едно съвсем
обикновено полско момиче.
Родена е в Гданск на 8 януари
1991 г. (сега би била на 30 години). Тя е слаба, руса, висока 1,65 м. През 2010
г. семейството й живее в квартал "Приможе" (Przymorze), на ул. "Чарни Двур"
(Czarny Dwór). Родителите й са се развели, когато е била съвсем малка. След
развода майката (също Ивона, за улеснение тук ще я наричаме Ивона Кинда) се
събира с Пьотър Кинда и се омъжва за него през 1994 г. Двамата остават заедно
18 години (разделят се две години след изчезването на Ивона, но и до днес
остават в добри приятелски отношения, тя запазва дълго време и фамилията му).
Тъй като при събирането им Ивона е на три години, Пьотър замества баща й.
Истинският, биологичният баща създава ново семейство и живее на няколко десетки
километра от Труймясто, Ивона има само спорадични контакти с него. Така че тя се
отнася към Пьотър като към свой роден баща. Много близки са, Пьотър участва в
отглеждането й и я познава доста добре.
Още по-здрава е връзката с майка й,
познатите й определят тази връзка дори като приятелска, нещо повече, Ивона
Кинда е единственият родител, чакал пред залата по време на матурата, тя много
подкрепя Ивона, двете разговарят по няколко
пъти дневно.
Ивона Кинда е фризьорка. През
лятото на 2010 г. държи салон в Сопот, близо до самия Мончиак. Тя не чувства
дъщеря й да има някакви сериозни тайни от нея, понякога дори й казва да затвори
вратата на стаята си, защото не иска да я чува как говори по телефона. Има
моменти, в които Ивона сама се затваря, като всеки тийнейджър, но тя не може да
пази никаква тайна от майка си. Издържа ден или два, после трябва да изхвърли всичко
от себе си. Способна е да влезе в апартамента яростна и да хлопне вратата на
стаята си, за да не говори с никого. По-късно, когато на закуска майка й я пита
какво се е случило, тя понякога не отговаря, докато накрая не разкаже всичко
сама. Обикновено става въпрос за нормални тийнейджърски проблеми. Ивона Кинда
говори с нея често за подобни неща, съветва я. Ивона понякога се вслушва,
понякога не. Майката чувства, че има добър поглед върху живота на дъщеря си.
Може би не научава всичко веднага, но в крайна сметка Ивона постепенно й
разказва всичко. Случва се и да се карат - Ивона както бързо се нервира, така
бързо й минава и двете винаги са се сдобряват. Понякога седят в две различни
стаи, и да си пишат съобщения, а после се срещат в кухнята и продължават
разговора. Ивона Кинда смята, че дъщеря й няма тайни от нея и тя също й се
доверява.
Приятелите на Ивона я харесват,
тя лесно осъществява контакти. С много силен характер е, упорита, решителна,
знае стойността си, и на тази база възникват конфликти с връстниците й, понякога
си създава и врагове, но от друга страна е много обичана от приятелите си. Тя е
човек, изпълнен с живот. Душа на компанията.
Ивона винаги се застъпва за
жертвите - когато някой е по-слаб и обект на нападки, тя винаги е на негова страна.
Веднъж се връща от детската градина и казва, че едно от момчета е с лунички и червендалесто,
и останалите му се присмиват. „Моите приятелки са глупави. Ще го защитя”,
обявява тя тогава. И така и прави.
Тя вече има зад гърба си училищни
любови, момчета, които са й носели чантата. Но в последната година на
гимназията среща младеж, който е по-особен. Той е няколко години по-голям от
нея, и двамата са роднини, макар и далечни, което е предпоставка за конфликти и
неразбиране от страна на семействата на двамата, които в първия момент са
шокирани и не особено въодушевени от тази връзка. Ето как си спомня за тези
събития Ивона Кинда: „Грешката на братовчедка ми и на мен беше, че не
отглеждахме децата си заедно. Тя живееше в Гдиня, децата ни не се познаваха.
Ивона и Патрик се срещнали в дискотека, напълно случайно. Не знаели, че са
братовчеди. Веднъж Ивона се върна от дискотека и каза, че е срещнала супер
момче. Попита ме дали може да го покани у дома. Разбира се, съгласих се, и я
попитах за името. Патрик, отговори тя. Той дойде, поглеждам го и виждам, че
много прилича на братовчедка ми. Попитах го за фамилията. Това беше просто шок за
мен! Обадих се на братовчедка ми, за да проверя дали тя знае, че децата ни са
двойка. Тя беше много изненадана. В продължение на два-три месеца се опитахме
да сложим край на тази история, но не можахме. Чувството беше по-силно - Ивона просто
се влюби и това е“.
Така че Ивона Кинда и братовчедка
й се примиряват със ситуацията. Ивона се отнася много сериозно към Патрик, както
и той към нея. Тя посещава семейството му, той също ходи на вечеря у Ивона,
понякога се задържа по-дълго у тях, гледат филми. Отиват заедно и на
абитуриентския й бал. Ивона Кинда се притеснява, че Патрик разсейва дъщеря й от
ученето, а й предстои много важната матура, така че в един момент се стига до
ултиматум, че ако искат да са заедно, Ивона трябва да се учи, трябва да се
концентрира върху подготовката за матурата. В, края на краищата, след
шестмесечна връзка, се стига до раздялата им. Но тази раздяла в никакъв случай
не ограничава контактите им, те продължават да общуват, срещат се от време на
време, и тази раздяла според познатите е малко напук, двамата остават ревниви
един към друг, и на тази база избухват конфликти, накратко отношенията им стават
малко токсични и това е ситуация, която измъчва Ивона.
Въпреки това тя успява да се
съсредоточи върху учението и през юни 2010 си взема матурата с доста добра
оценка. В Полша матурата е изключително важна, защото в повечето университети
няма приемни изпити, класирането се извършва най-вече въз основа на нея. Така
че Ивона подава документите си в Технологичния университет и Гданския
университет, както и за специалността Международни отношения във Военноморската
академия в Гдиня, което е първото й желание. Само два дни след изчезването й
оттам ще пристигне вестта, че е приета. Но в началото на юли тя още не знае
това, въпреки че е наясно за доста добрите шансове да я приемат. Очакванията на
резултатите са малко стресиращи, така че Ивона решава да се отдаде за известно
време на купони.
На един от тези купони, на който
отива с най-добрата си приятелка, малко по-голямата от нея Каша, с която се
знаят от училище, тя среща приятен младеж на име Павел. Той много я впечатлява.
Среща го пак и на един от следващите купони. Този път той е с двама приятели -
Адриан и Марек.
- Те са едни такива улегнали,
имат нещо повече в главите си от връстниците ми, зрели са - казва тя на майка си.
Ивона Кинда пита:
- Кого от тях харесваш най-много?
Искаш ли пак да имаш гадже?
- Ти пък, засега не. Ваканция е,
искам да съм свободна.
В онези дни Ивона е много
щастлива. Казва, че това ще е най-дългата й ваканция, че ще се забавлява и ще
пътува. Че никога вече няма да има такова време като това, между училището и
университета, в което няма никакви грижи и задължения, и иска да се възползва
максимално от него. Предстои й да вземе шофьорска книжка, и вече уговаря майка
си да й подари стария си фиат пунто и да си купи нова кола. „В края на
краищата, няма да пътувам всеки ден всеки ден до Гдиня с градския транспорт“ –
повтаря тя, убедена, че ще я приемат в желаната от нея специалност. Предстои й
екскурзия до Испания. Предполага се, че това ще е наградата й за приемането в
университета. Ходи често на плаж и на купони. Юли и цялата ваканция се
очертават фантастични, а след това трябва да започне животът й като възрастен.
(следва продължение)
.jpg)