Изчезването на Ивона Вечорек
Криминален очерк
(Публикува се със съкращения)
"Случаят Ивона [Вечорек] беше толкова тайнствен и толкова завладяващ същевременно... и толкова тъжен. Младо момиче, деветнайсетгодишно, на прага на живота си като възрастен, отива на купон, връща се от този купон, но едва ли не пред дома си изчезва. Никой не знае какво е станало с нея. Няма тяло, няма свидетели, няма никакви следи от Ивона. Всичко се прекъсва между 4 и 5 часа в съботното утро ".
Юстина Мазур
Ивона Вечорек
1. Труймясто
В Полша има три огромни мегаполиса - гигантски агломерации, компактно струпани градски структури, на места срастващи се, обединени в сложни динамични системи с интензивни производствени, транспортни и културни връзки.
Най-големият от тях е Горносилезийската агломерация, крупен индустриален и транспортен център, състоящ се от град Катовице, още тринайсет големи града, буквално залепени за него, плюс още десетки малки градчета и села в близките околности. В това чудовищно образувание живеят според някои оценки около три и половина милиона души, което го прави не само най-голямата агломерация в Полша, но и една от най-големите в Европа.
Вторият мегаполис е Варшава, модерната европейска столица с нейните исторически сгради и новата делова част в района на гарата, където някогашният небостъргач от сталински тип на Двореца на културата и науката си съжителства с издигналите се през последните двайсетина години нови небостъргачи. Във Варшава и близките градове и села живеят около три милиона души.
Третият е Агломерацията на Труймясто (Trójmiasto, буквално "Триград"), разположена на Балтийското крайбрежие, при Гданския и Птуцкия залив, която се състои от Гданск, Гдиня и Сопот, както и редица други, по-малки градове и села в района, като Тчев, Гдански Прушч, Картужи, Жуково, Румия, Реда, Вейхерово, Пуцк, Владиславово и други. Там живеят около милион и половина души. Централно място в агломерацията, разбира се, заема самото Труймясто, което се състои от градовете Гданск (население около 450 000 души), Гдиня (около 250 000 души) и Сопот (40 000 души), фактически един гигантски град, разположен на площ 414 квадратни километра. Разбира се, това са данни само за хората, официално живеещи в агломерацията. Никой не знае колко са те в действителност през лятото, особено през уикендите, когато на полското крайбрежие се изсипват по няколко милиона поляци, плюс голям брой немци и скандинавци, по-голямата част от които отиват именно в Труймясто.
Труймясто е огромен транспортен, културен и туристически център, с множество университети, големи пристанища, множество културни забележителности (главно в Гданск и историческия му център), и безброй хотели и клубове.
Гданск е известен в по-ново време по света с това, че оттук започва съществуването си големият полски профсъюз "Солидарност", който в началото на 80-те години е в основата на поредица от събития, изиграли ключова роля в падането на комунистическите режими в Източна Европа. Гданск е мястото, където живее и работи Лех Валенса, първият демократично избран президент на Полша. От Гданск е и министър-председателят на Полша по време на описваните тук събития (2010 г.) - Доналд Туск.
Гдиня е известна със своето модерно пристанище и своите морски музеи, два от които са разположени на големи кораби. От Гдиня произхожда и една от иконите на съвременна Полша, Адам Дарски - Нергал, вокалист и китарист на световноизвестната блек-дет метъл група Behemoth.
Сопот е най-известният и най-красивият полски курорт. За него са характерни къщите в стил Ар нуво, парковете и велосипедните алеи, хубавите плажове, учтивите, винаги готови да помогнат обитатели. Това са само част от причините, поради които през лятото в града има огромен приток на туристи, а през почивните дни там се изсипват и множество хора от самото Труймясто и околностите. Главната пешеходна алея в града се нарича Монте Казино (пълно име Bohaterów Monte Cassino), но местните я наричат Мончяка. Тя тръгва от железопътната гара и стига до най-дългия дървен кей в Европа, и е изпълнена с магазини, ресторанти, сладкарници, книжарници, аптеки, галерии, клубове, сергии за сладолед и цветя; на места художници продават картините си, другаде могат да те нарисуват, мимове забавляват децата и улични музиканти свирят класически рок балади. Мончиака е меката на туристите, отпочиващи в Сопот, а вечер се превръща в една от най-желаните дестинации на любителите на клубния живот от цяла Померания, а защо не и от цялото крайбрежие и цяла Полша.
Кеят в Сопот
Цялата тази лъскавост обаче си има и друга страна. Сопот е на първо място в страната по брой на престъпления на глава от населението. Зад бляскавите витрини на най-популярния курорт на тази модерна европейска държава, постигнала толкова много през годините след падането на комунизма, се крие една друга Полша. Страна с много добре развита организирана престъпност, с връзки както на Изток, така и на Запад, стигащи чак до Америка. Страна, чиито легендарни престъпни фигури не са от 90-те години, както в България, а от 70-те и 80-те. Страна, в която нелегалният бизнес, особено разпространението на наркотици и проституцията, функционират в условията на несравнимо по-големи пазари, отколкото в България.
Сутеньорството е може би най-доходоносният бизнес в Труймясто. Местните алфонси (както се наричат жаргонно сутеньорите в Полша) наемат апартаменти и организират в тях малки публични домове, наричани мешканувки (mieszkaniówki), което е умалително на думата "жилище" (тоест нещо като жилищенце). Бандите им са могъщи, военизирани (като въоръжение и като спазване на строга йерархия), много често някои от членовете са наркомани. По онова време се опитват да се адаптират към променящата се реалност: по-малко насилие, повече официално регистрирани компании. Проституцията по крайбрежието се е превърнала в най-добрия нелегален бизнес за онези, които успяват да го управляват добре. В Труймясто цените на услугите, предлагани от проституцията, са най високи за цялата страна, само Варшава и Миендзиздройе (крайбрежен курорт близо до границата с Германия) могат да оказват някаква конкуренция. Сводниците от Гдиня, Сопот и Гданск публикуват реклами на своите момичета във вестници и интернет портали. Случва се дори да съобщават за нужди от проститутки в бюрата по труда.
Тези банди следват определени правила. Първото и най-важно от тях е да не се говори с полицията при никакви обстоятелства. Друго гласи, че проститутката не може да си тръгне сама. Трябва или да се откупи, или някой да плати за нея. Дори и да става въпрос за застаряваща напълняла наркоманка, пак трябва да се плати поне символична цена от няколкостотин злоти. Ала обикновено става въпрос за петцифрени суми. Друго правило е непокорните жени да бъдат наказвани по подобаващ начин. Новопостъпилите жени трябва да се запознават постепенно с новите задачи, защото биха се стреснали, ако им се наложи още първия ден да правят например групов секс с няколко мъже на купон.
Мнозина от сводниците придават на момичетата смелост, като ги снабдяват с наркотици. Понякога дори ги карат да се влюбват в тях, за да станат по-управляеми. По време на работа се използват множество мобилни телефони с огромен брой нерегистрирани карти, което значително затруднява проследяването им и идентифицирането им.
Междувременно обществото се е научило да съжителства много добре с тези проблеми. То просто си обръща главата в другата посока, а за това, което става зад гърба му, си е измислило много удобни евфемизми, които му позволяват да спи скоройно. Така например срещата на непрофесионална проститутка с клиент се нарича "спонсорирана среща", бардаците са са "агенции за запознанства" и така нататък.
Това са декорите, на фона на които се разиграва случаят, смятан за най-голямата загадка в историята на полската криминалистика. Изчезването на Ивона Вечорек.
(следва продължение)