неделя, 27 декември 2009 г.

Not too much left of Millville...


„Но някой бе омагьосал тази долина, защото по-късно, когато се върна там, тя бе изчезнала или по-точно на нейното място той намери нещо съвсем друго...”

Клифърд Саймък, „Пръстен около Слънцето”



Когато преди време се регистрирах във Фейсбук, едно от първите неща, които направих, беше да проверя има ли група, посветена на Клифърд Саймък. Нямаше. След време се появи. Много ме радва, че голяма част от членуващите в нея са българи.
Човекът от снимката, Патрик Пфундстийн от Сейнт Пол, Минесота, който е мой приятел във Фейсбук, също е член на тази група – така се запознахме. Снимката му, в комбинация с наименованието й – „Not too much left of Millville...” (Не е останало много от Милвил...) доста ме впечатли, а на друго място, в собствения му профил, под същата снимка е написано „Patrick in Millville, WI in honor of Clifford Donald Simak” (Патрик в Милвил, Уисконсин, в чест на Клифърд Доналд Саймък). Вярно е, че Патрик не живее много далеч, в съседния щат, но все пак подобно пътуване буди уважение. Така че му писах, за да го попитам наистина ли „not too much left of Millville” и знае ли какво е населението на Милвил в момента (според последните данни в Уикипедия, през 2000 г. там са живели 147 души). Ето какво ми отговори Патрик: „Васил, може и да живеят 147 души в района, но там, където съм застанал до знака, нямаше абсолютно никой, нямаше къщи, нямаше никакво улично движение. При влизането си в Уисконсин разговарях със служителката на граничния пункт, която живее в района, и тя ми каза, че постоянно минават фенове на Саймък, но не мисля, че изобщо е останало нещо от Милвил. Ако отвориш MapQuest или GoogleMaps, ще видиш, че има само няколко сгради край пътя”. Отворих Google Earth и хвърлих един поглед (координатите ги има в статията за Милвил в Уикипедия). Наистина, виждат се само няколко сгради. Всичко останало са уисконсинските хълмове и гори, реката наблизо...
„Всичко живо е трева”, чието действие се развива в Милвил, е написан през 1965 г. – преди по-малко от петдесет години. Но оттогава насам много неща са се променили. Няма го вече имението Шерууд на хълма, където Брад ще срещне завърналата след дълго отсъствие своя някогашна любов Нанси. Съвременните Брадовци и Нансита са се пръснали по огромните мегаполиси и вече никога няма да се върнат тук. Няма я кръчмата, в която се събират местните уникати. Няма ги едноетажните сгради на полицията и кметството, където ще си придават важност полицаят и кметът. И пощенският служител няма да дойде да изключи ничии телефон за неплатени сметки. Няма я барачката край реката, в която живее градския пияница. И когато Ашър Сътън мине наблизо, няма да завари край реката някое бъбриво старче да лови риба.
Светът се е променил. Наистина, станал е по-шарен, по-пъстър, по-богат, по-достижим. Но сякаш и някак по-бездушен.

„Ако светът на мравките е Земята, то тогава изолираният град Женева и имението върху Уебстър Хил са изгубени за нас завинаги”.

Клифърд Саймък, „Градът”

Няма коментари: