Лукяненко - "Недотепа"

Лукяненко отдавна не беше писал детски романи. Даже може да се каже, че това е първият му напълно детски роман – защото „Хлапакът и тъмата” и „Рицарите на четирийсетте острова” в най-добрия случай могат да се нарекат юношески произведения.
Трикс е син и единствен наследник на съхерцога в едно херцогство. Но една сутрин другият съхерцог извършва преврат, бащата на Трикс е убит, майка му се самоубива, а той самият е хвърлен в затвора. Малко по-късно му помагат да избяга при съмнителни обстоятелства. И наистина има нещо гнило – оказва се, че това е педагогическа операция на новия херцог, желаещ мързеливият му син да има опасен враг, който да го накара да се вземе в ръце и да бъде нащрек.
Трикс се заклева да си отмъсти и тръгва да търси помощ – от повече или по-малко значими владетели, пред които да предяви претенциите си. Оказва се, че това ще е по-трудно, отколкото е очаквал – изгорял е приют за деца-сирачета, около шейсетина, всичките на възрастта на Трикс. Преди пожара хората на херцога предвидливо са им раздали дрехите от гардероба на Трикс, а след пожара, когато приютът е закрит, вестта за бягството на Трикс се разчува и някой подхвърля на децата гениалната идея всяко от тях да се представя за избягалия принц и да предяви претенции към престола...
Разбира се, Трикс, придружен от едно от тези деца – Йен, който му става оръженосец - не губи надежда, и се забърква в поредица от приключения. Първо става оръженосец на истински рицар, после се оказва, че има усет към магията и става чирак на магьосник, а накрая се забърква и в приключение, в което спасява от злите безсмъртни витаманти една истинска принцеса, към която, между другото, не е безразличен.
Много оригинална и интересна е системата на магия – магията се извършва чрез слово, и то оригинално – клишетата не вървят. Магьосникът просто трябва да каже какво иска да се случи, но да го каже по начин, по който досега не е казвано. Ето какво казва по този повод магьосникът Щавел, учителят на Трикс: „Магията – това е изкуството да се променя света с думи... Светът е само представата на хората за него... Някога хората са се договорили какъв да бъде светът. И са се договорили, естествено, с помощта на думи. Измислили са обяснение за всичко на света. Но думите могат да бъдат различни. И силата в тях е останала! Ако подбереш правилните думи и кажеш нещо много убедително, светът може да ти повярва. И да се промени”. За целта почти винаги са нужни слушатели – дори и по-тъпички. Чираци, например – колкото по-простодушни и доверчиви са, толкова по-добре действа магията. Измисленото веднъж заклинание може да се използва многократно, но от честото произнасяне се износва, светът вярва все по-малко и по-малко в думите му, вълшебството работи все по-слабо и по-слабо. А ако човек го запише и започне да го раздава на когото му падне, след няколко месеца и най-могъщото заклинание вече не става за нищо. Затова заклинанията се пазят и се употребяват когато наистина е наложително; по-често се импровизира, а за дребните битови задачи не се използва магия. Лоша новина за Трикс, който в началото на чирачеството си трябва предимно да чисти и да прави кафе на учителя си...
И така, започва се едно творчество, едно редене на красиви думи - обучението на Трикс на моменти прилича на доста забавен курс по творческо писане...
Разбира се, този мотив не е нов – още при Урсула ле Гуин словото има изключителна сила (когато знаеш истинските имена на нещата – можеш да правиш магии, „Магьосникът от Землемория”). Но Лукяненко не борави само с отделни думи, а с реч. И клишето губи смисъл, а напреден план излиза търсенето на оригинални конструкции. Идея, която авторът използва с успех и в „Спектър” (отскоро вече и с български превод).
Друго интересно нещо в магическата система е, че за нея важи и законът за запазване на енергията. Когато се създават предмети, материалът се взима от веществата, които са наоколо. Затова трябва да се внимава например с желязото, защото ако наблизо няма железни предмети, магията може да го вземе от кръвта на човек и да застраши здравето му. Могат да се превръщат само по-тежки вещества в по-леки. Златна монета в желязна – но не и обратното. Гвоздеят може да стане дървен, но не сребърен или златен.
Лукяненко се е погрижил в света на Трикс да важат и някои икономически закони. На маговете категорично е забранено да плащат с медни монети, за да няма девалвация на паричната маса. Магьосникът Щавел има три сандъци с медни монети – но те са неизползваеми (наистина, в началото, докато хората още не са научили за чирачеството на Трикс, магът му дава пари да купува това- онова). Като се има предвид невъзможността за превръщането на медта в злато или сребро – финансовото състояние на магьосниците изобщо не е за завиждане...
Книгата е много забавна, написана с прекрасно чувство за хумор - пародират се както много от образците в жанра, така и елементи от нашата действителност. Например Трикс записва магиите си в малка книжка с бродирана в ъгълчето й зелена нахапана ябълка. Тази книжка се нарича „айпод” (защото отговаря на първите думи, които чуе от притежателя си, а първите думи на Трикс при съприкосновението с нея са: „Ай, под обложкой игла!”).
Заслужава внимание и оформлението на едно от изданията – освен в традиционните формати на издателство АСТ, излиза и едно специално издание, илюстровано от Евгения Стрелигова (известна със знаменитите си илюстрации на книгите на класика на детската фантастика Владислав Крапивин).



Много красив е завършекът на книгата. Както вече казах, магията си има система. Тя се придържа към определени правила. Не можеш да направиш небето червено, а слънцето синьо. Но понякога, когато много желаеш нещо, и вярваш, тогава можеш да промениш света. И колкото по-силно е желанието на мага и вярата му, че може да направи нещо, толкова по-вероятно е то да се сбъдне. Именно това успява да направи Трикс – да извърши чудо. За съжаление този номер минава само веднъж – магията трябва да е неосъзната, за да сработи. Трикс няма да може да го използва в следващите си приключения...
Безспорно, „Недотепа” е крачка напред в сравнение с предишния роман на Лукяненко, „Конкуренти”, който се оказа доста неудачен (всъщност аз го прочетох с голям интерес и може да напиша нещичко и за него скоро). Получило се е наистина интересно детско произведение, но твърде детско за моя вкус. Наистина, никой не оспорва, че децата също се нуждаят от хубави книги, факт е и че много от по-младите читатели на Лукяненко искаха продължение на историята за Трикс. Е, станалото – станало, продължението се пише, и то в бързи темпове. Да се надяваме обаче, че Лукяненко няма да се превърне в изцяло детски писател, а след написването на „Непоседа” ще се върне към нещата, в които е най-силен.