вторник, 6 ноември 2012 г.

Робърт Хайнлайн, „Между планетите”



В „Между планетите” [Between Planets - 1951] вече става явен един любопитен похват, използван от Хайнлайн в по-голямата част от юношеските му романи. От една страна имаме продължение на тенденциите, започнати в предишните книги (овладяването на Слънчевата система се извършва в последователността и темповете, заложени в по-ранните романи; избухва войната, за която се говори в предишната книга „Фермер в небето” [Farmer In The Sky – 1950]), от друга страна – множество детайли са променени в сравнение с предходните произведения (могъщите марсианци, които в „Червената планета” [Red Planet – 1949] бяха способни да носят по две земни деца под мишница и да боравят с материята като всемогъщи, сега са се превърнали в крехки създания, интересуващи се от бъдещето на Слънчевата система и неспособни да издържат земната гравитация без специална апаратура; венерианските амфибии от „Космически кадет” [Space Cadet – 1948] са се преобразили в колоритните венериански дракони и т. н.). По този начин се получава група от романи, които образуват идейна поредица, но действието в тях не се развива в една и съща вселена. В „Между планетите” е нарушен и пространственият принцип, който Хайнлайн следва в предишните си произведения - „Ракетата Галилео” [Rocket Ship Galileo - 1947], „Космически кадет”, „Червената планета” и „Фермер в небето” се случват съответно на Луната, Венера, Марс и Ганимед, като Хайнлайн винаги сменя мястото на действието в поредната книга; тук обаче се връща към Венера и Марс и нарушава зададения ритъм; в следващите романи изобщо ще излезе от Слънчевата система (основите на това събитие са заложени именно в „Между планетите”).

Главният герой на „Между планетите”, Доналд „Дон” Харви, се връща от училище, яхнал понито си Лейзи ( ;-) ), когато му се обаждат, че е получена телеграма от родителите му. Възникнала е колониална криза, надига се война – всички усещат това. Родителите му, които в момента са на Марс, искат да го изтеглят от зоната на бойните действа и са му запазили място в кораба „Валкирия” за полета му през същия ден.

Положението на Дон е двусмислено – баща му е от Земята, а майка му е колонист второ поколение на Венера. Двамата са се оженили на Луната, докато са се занимавали с планетологични изследвания из Слънчевата система. Самият Дон е роден в космоса. Графата „националност” в паспорта му не е запълнена, така че има право на двойно гражданство, земно и венерианско. Не е бил скоро на Венера, на Земята е от единайсетгодишна възраст. Смята себе си за гражданин на Слънчевата система. Въпреки правото на земно гражданство по закон, когато избухне войната, ще се чувства неуютно на Земята – още повече при вълната на параноя, която се надига. От друга страна, Марс се очертава да е неутрална територия, така че наистина е добра идея да отиде там.

Дон се връща до училището, за да събере багажа си и да намери подходящ нов стопанин на Лейзи, и прочита писмото от родителите си, в което те изискват непременно да се види с чичо си Дъдли Джеферсън, който всъщност не му е роднина, а приятел на родителите му – Дон едва го познава. Така или иначе не е останало време да се види с него. След полет до Пристанището (на мястото на град Чикаго) и след като непрекъснато е подлаган на тягостни проверки, Дон разбира, че няма резервация за „Валкирия”, а за полета на „Пътят на славата” (да, Glory Road, както се казва един от по-късните романи на Хайнлайн) за следващата сутрин. Забавянето си има и добра страна – все пак ще му остане време да посети д-р Джеферсън, макар и на юношата изобщо да не му се иска да прекара по този начин последната си вечер на Земята. Той се обажда на доктора, който разтревожено го пита дали е получил пратка от него в училище. Дон не е получавал нищо, но за момента не е разтревожен – решава, че колетът е пристигнал сред заминаването му и от училището ще намерят начин да му го препратят. Докторът го поканва да пренощува у тях и Дон с неохота приема.

Същата вечер, докато са в един ресторант с доктора, изгасва тока и е обявена тревога „нападение от космоса”. Малко по-късно, след като д-р Джеферсън му е казал, че непременно трябва да намери пратката и да я занесе на родителите си, двамата са арестувани от службата за безопасност и отведени в управлението, където за пръв път герой от юношеските романи на Хайнлайн се среща с чистото зло – за да го накара да проговори, офицер от службите го заплашва, че ще навреди на понито Лейзи. Когато освобождават юношата и той пита за доктора, му съобщават, че е получил разрив на сърцето. По-късно Дон си спомня думите на учителя си по биология, че всяка смърт може да се представи като разрив на сърцето.

На следващия ден все пак получава колета, който му е препратен от училището. В него има писмо и пластмасов пръстен. Пръстенът е съвсем обикновен – Дон решава, че важното е писмото, вероятно на него има тайно послание. Но след нова среща със службите за безопасност писмото му е отнето, и той все пак успява да излети в космоса.

И започва поредица от приключения, в която Дон спасява колоритния венерианец сър Исак Нютон от задушаване, пристига на космическата станция Тера-орбита, за да разбере, че всички космически кораби са минали под контрола на въстаниците и няма да има полети към Марс, а след като е заплашен от връщане на Земята, той решава да отиде на Венера и оттам да търси път до червената планета. Докато бунтовниците осъществяват целите си, които включват унищожаване на космическата станция и обявяване на независима Венерианска република, попадналият на Венера Дон си намира работа в един китайски ресторант и среща първия си нов приятел в лицето на собственика Чарли, сблъсква се с предателство (защото се оказва, че все пак пръстенът е важният, и враговете му са готови на всичко, за да му го отнемат) и открива първата си любов, а когато на планетата идват земни окупационни сили, бяга при съпротивата и става войник. Дали след много мисии, героизъм и приключения, в които Дон се калява и възмъжава, той ще успее да осъществи мечтата си да стигне до Марс, макар и по заобиколен път, и да предаде заветното пръстенче на родителите си?

В „Между планетите” Хайнлайн достига едно ново ниво на реализъм в описанието на битието на юношата на бъдещето. Макар че Дон Харви е някак твърде „правилен” юноша – добър, ученолюбив, със силно развито чувство за справедливост,  с никакви забежки към Тъмната страна, той успява да се срещне с някои наистина зловещи персонажи (офицерът от службата за безопасност, който го тормози по време на разпитите и по всяка вероятност е отговорен за смъртта на д-р Джеферсън; китаецът Джони Линг, мним роднина на Чарли, опитващ се да се сприятели с Дон, само за да го измами); за пръв път в поредицата се появяват толкова важните за тази възраст любовни трепети, като Хайнлайн ни най-малко не прекалява с дозировката; войнишкото ежедневие на юношата също е предадено реалистично. Чрез своя героизъм Дон успява да спаси важна технология, която ще даде коз на бунтовниците срещу готвещите се да завладеят Марс реакционни земни сили, и същевременно ще прокара пътя на хората към звездите.

Няма коментари: