Лемология

В момента изживявам един изключително интересен и плодотворен период, а в негова кулминация трябва да се превърне писането ми на дипломна работа върху творчеството на Станислав Лем – един от най-големите писатели-фантасти на XX век, а също така философ и мислител, един от създателите на модерната футурология. Може би никога не съм имал толкова силното усещане, че се намирам където трябва, и се занимавам точно с каквото трябва.

Подобно на рожбата си Соларис, Лем заедно с цялото си творчество също е един огромен океан, и е естествено да нямам много време за други неща, докато плувам из него, така че съм позанемарил блога си напоследък. Но реших, че мога да съчетая по още един начин приятното с полезното и да публикувам тук част от работата си (това ще бъдат предимно ревюта на книги; разбира се, във вид, подходящ за целите на този блог – изложенията за тези произведения в самата дипломна работа ще са много по-обширни и структурирани по друг начин).

Започвам с настоящата уводна статия, в която излагам съдържанието на работата ми, с уговорката, че много от набелязаните цели засега са само пожелание, но контурите на изследването ми започват да се очертават.

В дипломната ми работа (озаглавена „Творчеството на Станислав Лем – между мейнстрийма и фантастичния жанр”) изяснявам научните търсения на Лем, които той излага във фундаменталния си труд „Сума на технологията” („Summa technologiae” – 1963) и въплъщава във фантастичните си произведения. Проследявам и чисто литературното израстване на писателя, който след първите си романи се опитва да пише реалистична проза, а впоследствие се връща към фантастиката, като твори в различни нейни поджанрове, постоянно я обогатява стилово и езиково, опитва са да я направи по-пълнокръвна, съединява я с други жанрове, написва трудове, в които излага литературно-естетическите си възгледи.

Разглеждам творчеството на Лем, опирайки се на тематичния принцип, а в много голяма степен и на хронологичния, тъй като общо взето в различните етапи от творчеството си авторът се придържа към определени поджанрове и определена тематика. Методът на изследване, който използвам, е предимно жанровата теория, но стъпвам и върху здравата теоретична основа, която дава и самият Лем в произведенията си „Summa technologiae”, „Философия на случайността” (Filozofia przypadku - 1968) и „Фантастика и футурология” (Fantastyka i futurologia - 1970).

Първата глава на дипломната работа е озаглавена „Фантастиката като жанр и мястото на Станислав Лем в нея”. В нея давам основните дефиниции и определения за фантастиката. Излагам кратка история на фантастиката преди Лем. Очертавам основните потоци и направления, поджанрове. Разглеждам популярната концепция за фантастичния жанр като гето, изолирането му от мейнстрийма. Посочвам новаторството на Лем и значението му в световната фантастика.

Във втората глава, „Живот и личност на Лем. Нефантастична проза и автобиографични мотиви в нея”, проследявам жизнения и творчески път на автора. Разглеждам автобиографичните му произведения „Моят живот” (Mein Leben - 1983) и „Високият замък” (Wysoki Zamek - 1966), както и други реалистични произведения с автобиографични мотиви, предимно „Болница „Преображение” (Szpital Przemienienia - 1948, издадена 1955). Правя паралел с „Вълшебната планина” на Томас Ман, чието влияние се усеща в романа.

В третата глава, „Ранни и утопични произведения”, анализирам:

- „Човекът от Марс” (Człowiek z Marsa - 1946) като не особено успешен първи литературен опит, но носещ някои от белезите на зрялата проза на Лем;

- „Астронавти” (Astronauci - 1951) като наивен опит за пресъздаване на научно-техническия ентусиазъм на времето;

- „Магелановият облак” (Obłok Magellana - 1955) като класическа утопия от времето на ранния социализъм.

Проследявам влиянието на утопиите на Лем върху източноевропейската фантастика – „Мъглявината Андромеда” на Ефремов, „Атомният човек” на Дилов. Посочвам основанията на критиката на зрелия Лем към ранното му творчество.

В четвъртата глава, „Антиутопии и криминално-фантастични произведения” се спирам на антиутопичните мотиви в утопичните произведения на Лем, разгледани в предишната глава, но централно място заема изследването на опасностите на „идеалното” общество в романа „Завръщане от звездите” (Powrót z gwiazd - 1961), както и класическия антиутопичен обществен модел в романа „Дневник, намерен във ваната” (Pamiętnik znaleziony w wannie - 1961) (проследявам влиянието на Кафка върху произведението). Останалата част на главата е за „Разследване” (Śledztwo - 1959) и „Сенна хрема” (Katar - 1976) като очертаващи началото на жанровите странствания на Лем – пътя от фантастика към реализъм. Нещичко и за образа на завърналия се астронавт в „Завръщане от звездите” и „Сенна хрема”.

Петата глава, „Контактът невъзможен”, щрихира темата за контакта между извънземните цивилизации в ранните романи на Лем, но централно място в изложението заема анализът на някои от най-значимите и световно признати произведения на Лем:

- „Едем” (Eden - 1959) – антиутопични мотиви. Оригинален социален модел. Нежелание за контакт в затвореното тоталитарно общество. Критика на зрелия Лем към романа – схематичност на образите;

- „Соларис” (Solaris - 1961) – философски мотиви. Соларистиката като опит да се опише непонятното, от друга страна – човешкото, пречупено през призмата на чуждото. Идеята за несъвършения бог. Причини за негативно отношение на Лем към киноинтерпретациите на романа – тоталното неразбиране на романа от страна на режисьорите и изместване на авторовата идея;

- „Непобедимият” (Niezwyciężony - 1964) – пример за въплъщение на научните идеи на Лем в белетристиката. Некроеволюция;

-  „Гласът на Бога” (Głos Pana - 1968) – задълбочаване на стремежа на синтез между белетристика и научно-философска проза. (Отпратка към „Summa technologiae”, където ще бъде разгледана научната част на романа);

- „Фиаско” (Fiasko - 1987) – завръщане към твърдата научна фантастика. Кулминация на мотива за невъзможност на контакта.

Влияние на романите за контакта на Лем върху източноевропейската фантастика – „Малчуганът” и „Пикник край пътя” на братя Стругацки, „Тежестта на скафандъра” на Любен Дилов.

Темите в шестата глава, „Хумористична и сатирична проза”, са:

- Словотворчество и светотворчество в „Приказки за роботите” (Bajki robotów, първо отделно издание - 1964) и „Кибериада” (Cyberiada, първо отделно издание - 1965);

- Пародия и социална критика в „Звездни дневници” (Dzienniki gwiazdowe, първо отделно издание - 1957);

- Научни и философски идеи в останалите произведения от цикъла за Ийон Тихи – „Спомените на Ийон Тихи” (Ze wspomnień Ijona Tichego, първо отделно издание - 1961), „Конгрес по футурология” (Kongres futurologiczny - 1971), „Оглед на място” (Wizja lokalna - 1982), „Мир на земята” (Pokój na Ziemi - 1987). Теориите на „лудите учени” от „Спомените на Ийон Тихи”. Продължение на идеята за некроеволюцията от „Непобедимият” в „Мир на Земята”;

- Израстване на Ийон Тихи от остроумен самохвалко през внимателен слушател до реалистичен герой със своите положителни страни и слабости.

Седмата глава, „Теми и идеи в кратката проза на Лем”, е посветена предимно на цикъла разкази за пилота Пиркс (Opowieści o pilocie Pirxie, първо отделно издание - 1968). Акцентирам на психологическо уплътняване на героя в сравнение с ранните произведения на автора. Изследвам основните теми в цикъла: взаимоотношенията на човека с космоса и с машините, самоопознаването на човека и израстването му. Спирам се и върху причините, поради които цикълът  не се превръща в Bildungsroman. Проследявам влиянието на разказите върху източноевропейската фантастика – главно при Светослав Славчев (разказите за пилота Ферн).

Отделям внимание и на други кратки произведения на Лем, най-вече на повестта „Маска” (Maska - 1976) и мотива за самоосъзнаването на разумното същество.

Осмата глава, „Научни и философски идеи в „Summa technologiae” и в есетата на Лем”, започва с излагането на проблемите и перспективите на кибернетиката, очертани в сборниците с есета „Диалози” (Dialogi - 1957) и „Мегабитовата бомба” (Bomba megabitowa - 1999), след което минавам към централната тема на главата - „Summa technologiae”.

Разглеждам накратко труда „Вселена, живот и разум” на руския учен Йосиф Шкловски – извор на вдъхновение и идеи за Лем. Очертавам структурата на „Summa technologiae” и идеите й, въплътени във фантастичната проза на Лем:

- проблемът за фантоматиката и разпознаването на реалността в „Соларис” (с отпратка към „Кукла” на Болеслав Прус, където подобни идеи се срещат за пръв път в полската, а и в световната литература), „Странните кутии на професор Коркоран”, „Конгрес по футурология”;

- техноеволюцията и вариантът й некроеволюция в „Непобедимият” и „Мир на Земята”;

- теории за честотата на космическите цивилизации и за контактите между тях в „Гласът на бога”.

В девета глава, „Литературно-естетически възгледи на Лем и схващането му за научната фантастика във „Философия на случайността” и „Фантастика и футурология”, разглеждам теорията на всичко на Лем във „Философия на случайността” и историята на написването и структурата на „Фантастика и футурология”. Посочвам основанията на Лем за критика на съвременната англо-американска фантастика, като обръщам специално внимание върху интерпретацията на творчеството на Филип Дик, взаимоотношения между Лем и Филип Дик и общите идеи в творчествата им, темата за илюзорните реалности в романите на Филип Дик.

Лем има още една книга, посветена на литературата – „Моите възгледи за литературата” (Mój pogląd na literaturę – 2003), която не е замислена като монолитен труд, а представлява по-късен сборник от статии и есета. Разбира се, обръщам внимание и на нея, още повече че доста от статиите са за фантастиката, включително и обширна монография за „Юбик” на Филип Дик.

Десета глава, „Литературните експерименти на Станислав Лем”, е посветена на сборниците с литературни мистификации „Абсолютна пустота” (Doskonała próżnia - 1971), „Мнимата величина” (Wielkość urojona - 1973) и „Библиотека на XXI век” (Biblioteka XXI wieku - 1986) – крайната фаза от стремежа на Лем към синтез между художествената литература с публицистиката и научно-популярната литература. Тук проследявам темите и идеите на ненаписаните произведения на Лем.

Като кратко заключение (с оглед основната цел на изследването) може да се каже, че през целия си живот Лем се придвижва от фантастиката към мейнстрийма. Но след всичките си търсения и експерименти, в последните си два романа „Мир на Земята” и „Фиаско” той се завръща към класическата научна фантастика. Защото е осъзнал, че всъщност мисията на живота му е да отведе фантастиката в мейнстрийма – да накара критиците да я приемат като сериозна литература. Фактът, че сега Лем влиза в университетските програми по литература и за него се пишат дипломни работи показва, че със своето творчество той е успял да осъществи тази цел. 

Това са общо взето нещата, които имам предвид. Разбира се, в процеса на работа може да тръгна по други пътища, някъде да се задълбоча, другаде да претичам по-бързо – какво се е получило, ще се разбере след защитата на дипломната ми работа, когато трудът ми ще бъде издаден на книга по един или друг начин (или по един и друг начин :)). А дотогава – през следващите месеци ще публикувам в блога си статии за всичките произведения на Лем - такива, каквито съм ги видял при прочитането/препрочитането им по време на подготовката си за тази дипломна работа.