събота, 18 март 2017 г.

Siena Root в "Лешничувка"

Нов уикенд (12 март, неделя) - нов концерт. Този път на Siena Root. В Хожув, Полша. Е, значи освен музиката ме чака и пътуване до Полша. Което поне по-рано винаги ми е носело радост.

Да отидеш в Полша от Острава не е като да отидеш там от България, да речем. Влакът от Острава до Катовице е час и половина - доста по-малко, отколкото ми отне пътуването до Прага миналата седмица. Прекарах този част и половина във вагон ресторанта, където се случи първият ми досег с Полша за тази година - оказа се, че сервитьорката и барманката са полякини, побъбрихме си малко, и менюто беше полско. Опитах доста добър журек и пирожки, и за пръв път от няколко месеца изпих една полска бира. През останалото време зяпах през прозореца; когато започнаха да се появяват блата със стърчащи от тях дървета, реших, че сме минали границата, и джипиесът на телефона ми го потвърди. Какво друго, освен че "Франк гледаше мрачно през прозореца" (последното изречение на "Лунна дъга")? А, през цялото време слушах и Siena Root, за да се настроя за концерта.

Siena Root е още една от онези групи, за които говорих предишния път; може би любимата ми от тях, и може би най-старата група от този тип - те започват да свирят ретро рок още когато това още не е било на мода. Произхождат от Стокхолм, края на 90-те, и са доста ъндърграунд - концертите им извън Швеция са голяма рядкост, но колкото и да е странно, са идвали веднъж дори в България, през април 2013 в Mixtape 5 в София. Ако се излезе извън по-общото определение - седемдесетарски ретро рок, е трудно да се прецизира стила им по-точно. Има нещо и от рифово ориентирания хардрок (на места се усеща много силно влияние на Deep Purple, не само защото са с Хамънд), и от блуса, и сайкъделика, и от прогресив рока от онези години. Имат няколко дълги инструментални композиции с източно звучене и с използване на редица странни струнни инструменти. И също така използват аналогова техника при озвучаването, за да постигнат по-голяма автентичност на звука.

Казват, че за музиката им ги е вдъхновил град Сиена в Тоскана, Италия, и когато чуеш тази музика, решаваш, че някой ден непременно ще отидеш в Сиена...

Въпреки големия брой музиканти, минали през групата, може да се каже, че в първите години на съществуването си тя е била само от трима души: KG West - соло китара, Sam Riffer - бас и Love Forsberg - ударни (ако се съди по надписите по обложките на дисковете, той предпочита да определя себе си като перкусионист). Именно те тримата фигурират на ранните снимки на групата, които могат да се намерят на сайта им. Останалите музиканти са по-скоро нещо като гости; например всеки от досегашните им пет студийни албума има различен вокалист: в A New Day Dawning (2004) това е Oskar Lundström (който там свири и на органа), в Kaleidoscope (2006) пее Sanya, във Far From The Sun (2008) вокал и ритъм китара е Sartez Faraj (който по-късно основава Three Seasons, поредната интересна шведска група от този тип, която на моменти има подчертано цепелинско звучене), в Different Realities (2009) пее Janet Jones Simmonds, а в Poineers (2014) - Jonas "Joe Nash" Åhlén. Въпреки голямото текучество на музиканти, се създава впечатление не за някакви хаотични смени поради неразбирателства, а по-скоро за това, че всичките си остават едно голямо семейство - например в единствения засега официален концертен албум на групата, Root Jam (2011), част от песните се пеят от Sanya, въпреки че годините, в които е записвала с групата, са далеч назад в миналото.

В момента дори и не всичките трима основатели са останали сред редовните членове на групата - след албума Poineers KG West е заменен от Matte Gustavsson. Затова пък сега групата има постоянен състав - Riffer, Forsberg и Gustavsson, както и Erik Pettersson на Хамънда и вокалиста Samuel Björö. Това е съставът, в който групата гастролира в момента, и в който ще издаде новия си албум, A Dream of Lasting Peace (очаква се през април). И така, поотплеснах се, но това е информация, която не е систематизирана на сайта им и в Уикипедия, и не се намира лесно, освен ако не си голям фен на групата. Иначе на сайта им има списък на всички музиканти, които са минали през групата, и той е доста внушителен.

Пристигнах в Катовице рано следобед и първата работа ми беше да си подсигуря нощуването. Първоначално мислех да се разходя до общежитието, в което живях два месеца миналата година, но след като за всеки случай се посъветвах с организаторите на концерта, неочаквано разбрах, че в Катовице има много прилични хостели, дори и в самия център. Веднага отидох до най-близкия такъв, и се оказа, че има свободни места колкото щеш, като тези в стаите за осмина струват само 15 лева (което е абсолютно нищо, като се има предвид, че Катовице хич не е евтин град), а в по-малките стаи - малко повече. Къде да отседна? Давай където е купонът, стая за осмина. И към Хожув.

Пътуването до Хожув не е толкова лесно, колкото пътуването с междуградски автобус, защото трябваше да намеря автобус от градския транспорт, който да ме откара там. По принцип Катовице не е кой знае колко голям град, е, над 300 000 е, в България само София, Пловдив и Варна са по-големи от  него, но в Полша е на 11-то място по големина. Малко известно е обаче, че всъщност той е централният град на голям мегаполис, едно от най-гъсто населените места в Европа. Около Катовице има още 13 града, които са буквално залепени за него, като от тях няколко са двестахилядници и няколко - стохилядници, и всички заедно образуват Горносилезката митрополия, която се простира на 1400 квадратни километра и има население общо към два и половина милиона души. Тя заедно с населените места в близките околности образува Силезийската митрополия с население 5,3 милиона души. Ако се добавят намиращите се на по-малко от сто километра райони на градовете Краков и Ченстохова, съвкупното население на агломерацията достига внушителния брой 7 милиона души.

Така че вътре в 14-те града на Горносилезийската митрополия придвижването става с автобуси от градския транспорт. Човек просто трябва да избере какъв билет да си купи - може да е за един град (с цена приблизително колкото билета в София) или за два или три града (малко по-скъпи). Между другото, всеки си купува билет, влиза си в автобуса и си го регистрира, и никой не го проверява. Миналата година за два месеца в Катовице ми се случи само веднъж някой да мине на проверка, и хванаха само един човек без  билет (и той беше някакъв чужденец).

Пътят от автогарата на Катовице до центъра на Хожув беше доста, може би над 40 минути. Винаги са ме изумявали мащабите на Катовице, огромното пространство, което заема - сега това усещане се прехвърли и върху периферните градове; Хожув също е доста обширен. Не е точно залепен за Катовице, между двата града има някаква горичка, но като се загледах по-внимателно навътре, успях да забележа алеи и пейки. Значи парк.

Когато слязох на нужната ми спирка, вече беше средата на следобеда. Реших първо да отида да намеря клуба, а после да се върна да разгледам центъра на града... и така и не се върнах. Мястото, където е клуб "Лешничувка", е също парк. Доста голям, както установих. Имах адрес - алеята на Музикантите, номер едно - но се оказа, че това е просто една от многобройните алеи в парка, и на нея няма никакви клубове, няма изобщо нищо. Ръководех се от джипиеса на телефона си, но стигнах до място, където вече  на картата имаше само зеленина, а в реалността алеите си продължаваха нататък. И като се започна едно обикаляне - няма край. Отначало имаше някакви странни къщички тук-таме, после и те спряха да се появяват. По едно време, вече беше доста късно следобед, си помислих: концерта така и така няма да го гледам, трябва вече да започна да мисля как ще се измъквам оттук. И тогава срещнах една група хора, тръгнали на разхода с кучетата си. И веднага се прояви способността ми да се сливам с местното население, когато изобщо благоволя да поговоря с някой.:) Поразпитах ги за клуба, отначало не можаха да се сетят изобщо за него, но после на единствения мъж в компанията му просветна нещо, и другите също се сетиха. Обаче се оказа много сложно за обяснение къде е, затова ми казаха, че ще минат по маршрут близо до клуба, и ще ми го покажат. Благодарих им и тръгнахме заедно. Веселяци бяха, поговорихме си за концерти, кучетата тичаха да гонят пръчки и постоянно ни се мотаеха в краката. Накрая намерих клуба - вече беше пет следобед. Но не влязох веднага, а походих още половин час, за да стигна до познати места и да съм сигурен, че ще успея вечерта да намеря пътя - предстоеше ми пак да бързам за последния автобус за Катовице, и сигурно щеше да е тъмно. Когато се върнах към шест, клубът вече се пълнеше. Естествено, всички бяха дошли с коли. Уф, аз съм анахронизъм дори сред тези хора!

Иначе много приятно клубче - къщурка в гората. След входа веднага - бар, а до него - входът за голямото помещение, където са концертите. Сцената заема кажи-речи една трета от него, не знам къде биха се побрали повече желаещи. Но в случая желаещите бяха точно колкото трябва (по-късно разбрах, че са били около 300 души). Купих си билет (много стилен, със снимка на групата) и вместо гривна ми биха печат на опакото на дланта. Седнах на бара и си взех бира (Tyskie, наливна, много добра, препоръчвам). Нямаха меню с храна, но се предлагаха някои неща, въпрос на договаряне, аз успях да си измоля запеканка, която се оказа никак не лоша. През това време отзад в залата започнаха да си настройват инструментите и да загряват, човекът с Хамънда направи някои чудеса. По едно време дойде басистът, Sam Riffer, застана до мен на бара и си поръча кафе. Веднага го помолих за снимка, той много непринудено и с усмивка се съгласи. След малко дойде следващата жертва, вокалистът - той направо се зарадва, като го попитах. После обаче се появиха още хора, стана много населено и не можах да се доредя да се снимам и с останалите от групата.

В 19.00 излезе загряващата група - млади полски прогресив метъли, Brain Connect, само с един албум досега, но "едно от най-интересните неща на полската метъл сцена през последните години", както каза един полски рок-журналист, с когото се запознахме на концерта. Бях слушал вече албума, и не ме впечатли особено - изцяло инструментален. Обаче на живо стояха много добре, харесаха ми. Много импровизации, голям синхрон, публиката явно си ги знаеше и също много ги харесваше.

Свириха около час, после 15 минути почивка - и излязоха Siena Root.

Започнаха с любимата ми песен Words, от първия албум. И продължиха, като редуваха песни от почти всичките си албуми. При тях това е лесно, винаги са го правили - без значение дали в оригиналното изпълнение вокалът е женски или мъжки и дали на концерта пее мъж или жена. Гласът на новия вокалист също изглежда подходящ за целия репертоар - накрая изпълни дори една от песните на Sanya, Mountain II. Е, може би не беше най-жестокият им сетлист, който може да съществува - ако зависеше от мен, бих подбрал малко по-различни песни и бих включил другите ми любими парчета Nightstalker  и Waiting for the Sun (ако трябва да посоча една песен, която ме дефинира, може би бих избрал нея). Но за щастие това е една от групите, на които почти всички песни са ми любими. Изпълниха и първия сингъл от предстоящия нов албум - Tales of Independence. Преобладаваха песни от последния засега албум - Pioneers. И кулминацията на концерта беше точно една от песните от този албум - епичната балада In My Kitchen. Музикантите се справиха безупречно - ритъмсексцията на бащите-основатели беше желязна, Matte Gustavsson на китарата и Erik Pettersson на Хамънда с майсторството и импровизацията на моменти напомняха за Ричи Блекмор и Джон Лорд, новият вокал се вписваше много добре, на едно място даже направи надпяване с китарата, подобно на онези, които някога Гилън правеше по време на Strange Kind of Woman. А накрая на биса изпълниха още една от новите песни, от предстоящия албум. Единственото, което не достигна на концерта, беше още малко повече дължина, но няма пълно щастие…

Атмосферата беше много празнична, приятелска, задушевна даже - преди концертите, в почивката между тях и дори по време на тях успях да се запозная с няколко души, с които може би ще се видим отново скоро... А, и, разбира се, купих си тениска на групата. И понеже техните са малко нестандартни - жълти и бели - си взех жълта. Последната останала. Предполагам, се връзва с цветовете на Сиена...

А после... после си тръгнах през тъмната гора. Отначало, в района на клуба, имаше лампи, после изчезнаха. И се озовах в почти пълен мрак. Беше облачно, не се виждаха никакви звезди, но небето излъчваше някакво странно сияние, матово, тъмно млечно, виждаха се очертанията на върховете на дърветата на фона му. Необикновено красиво - опитах да го снимам, но за съжаление телефонът ми не прави хубави нощни снимки, а и не знам дали светлината беше достатъчна, за да е изобщо възможно да се направят добри снимки. Вървях така повече от половин час. Случвало ми се и някога по-рано да вървя през нощна гора и усещането е било... доста потискащо. А сега? Абсолютно нищо. Не знам, може да е моментно. А може би всичко, което ни се случва, има странни и неочаквани странични ефекти, и ето ме, вървя през нощната гора, изгубил напълно страха си, наред с всичките други загуби. Кой знае, може поне това да е за добро, сигурно има начини да му се намери някакво полезно приложение...

Намерих пътя безпогрешно, в контраст с лутанията преди няколко часа.

А в стаите за осмина купонът е твърде голям за моя вкус. Мисля, че като дойда следващия път в Катовице - на 27 април, тогава концерт тук имат Riverside - ще предпочета по-спокойния живот.

Сетлистът на Siena Root (на Brain Connect не го знам, сори)

Words
Between the Lines
Little Man
Surprise
Tales of Independence
In My Kitchen
Above the Trees
Root Rock Pioneers
Dreams of Tomorrow

Encore:

Mountain II
new song

ПС: Този сетлист е по-различен от онзи на setlist.fm. Писах на човека, който го е качил, за да му посоча грешките; оказа се, че това е моят нов познат, рок журналистът. Каза, че го е преписал от даден му от групата написан на ръка сетлист, но след това те явно са направили промени.   

Ето и разни снимки от пътуването и концерта:































Няма коментари: