От биографията на Рон Кларк научаваме, че той е човек, търсил приключенията. Нищо чудно, че в края на краищата се е спрял на учителската професия – какво по-голямо предизвикателство от това да спечелиш доверието на враждебно настроени деца от трудни семейства, които са прогонили предишните няколко учители и не проявяват никакъв интерес към учебния процес?
Рон Кларк е учител от четири години в един провинциален град в щата Колорадо и въпреки явните успехи, които е постигнал, и признателността на учениците и колегите си, не е удовлетворен – усеща, че е навлязъл в коловозите на рутината и еднообразността, спрял е да се развива. В търсене на предизвикателства напуска родното си градче и пристига в големия град, Ню Йорк, и започва да обикаля училищата в търсене на работа. Насочва се към Харлем, въпреки предупрежденията, че ще му бъде трудно. Нещо повече - когато най-накрая попада на свободно място, настоява да преподава на класа с „най-трудните” деца, произхождащи от семейства с проблеми, при които нито един учител не е способен да се задължи за дълго време.
Рон Кларк прави всичко възможно да предразположи децата – посещава ги по домовете, за да ги опознае, променя интериора на класната стая, за да я направи по-приветлива и уютна, поощрява децата. Но нито учениците, нито родителите им оценяват това. За децата всичко е една игра – той е поредният учител, когото трябва да накарат да се откаже от мястото си. И почти успяват.
След като е доведен до състояние на истерия, Рон Кларк е на път да се предаде. Но след като се отдръпва за малко да осмисли нещата (и това е един от многото полезни практически „съвети”, които ни дава Рон Кларк във филма), той се завръща отпочинал, освежен и изпълнен с нови сили и с идеи.
Той отново е готов на всичко – дори да се направи на шут, за да спечели благоразположението на децата. Чрез множество смели стъпки, някои дори унизителни за него (като изпиването на голямо количество шоколадово мляко, за да задържи вниманието на учениците), той успява да постигне целта си. Но това е едва началото на пътя.
За да доразвие успеха си, той прилага някои новаторски, революционни педагогически техники. Прекрасна илюстрация на находчивостта му е начинът, по който кара децата да научат имената на американските президенти – като съчинява „Президентски рап”, песен в предпочитан от повечето ученици стил. По този начин той превръща ученето в нещо увлекателно. Епизодът с песента „Президентски рап” е показателен и за това как Рон Кларк черпи идеи от ежедневието – идеята му хрумва, докато пусната силно рап музика му пречи да работи. След първоначалното неудобство неприятната случка се превръща в извор на вдъхновение.
Но дори и това не е достатъчно за всички ученици. Той се опитва да надникне в душите на учениците, да разбере какви са мотивите, които ги карат да се държат така. Разговаря с някои от децата, дискретно наблюдава други и открива, че повечето не получават дължимите внимание и любов в семействата си, което ги кара да се чувстват отхвърлени и неуверени в силите си. Рон Кларк се опитва да реши проблемите им, да им помогне по всякакви начини – преподава им в свободното си време, дори започва да помага в къщната работа, за да има време една от ученичките му да учи. Но най-вече ги кара да повярват в себе си, да следват мечтите си. Обръща специално внимание на всяко дете, учи ги на уважение, достойнство. Учи ги да бъдат по-добри хора.
Когато се налага, Рон Кларк се намесва и в личния живот на децата. С негова помощ една от най-талантливите му ученички получава необходимото свободно време, за да развие потенциала си, а ученик с художествени заложби е отърван от семейна среда с домашно насилие. В други случаи учителят успява да насочи енергията на децата в правилната посока благодарение на доброто познаване на интересите им.
Рон Кларк е изключително изобретателен, енергичен и самоотвержен. Води уроци тежко болен, и дори когато буквално е повален от пневмонията, намира начин да преподава на децата чрез учебни видеозаписи. И накрая на учебната година резултатите надхвърлят и най-смелите очаквания.
„Историята на Рон Кларк” е вдъхновяващ филм за това как човек с много търпение и много любов може да постигне високи резултати в учителската професия. Той е история за това, че в училище учителят не бива да учи само на предмета, по който преподава – той трябва да мотивира учениците, да ги учи на човечност и уважение. И това е най-трудният урок – когато го усвоят, децата могат да се справят сами с всичко останало.
Рон Кларк е учител от четири години в един провинциален град в щата Колорадо и въпреки явните успехи, които е постигнал, и признателността на учениците и колегите си, не е удовлетворен – усеща, че е навлязъл в коловозите на рутината и еднообразността, спрял е да се развива. В търсене на предизвикателства напуска родното си градче и пристига в големия град, Ню Йорк, и започва да обикаля училищата в търсене на работа. Насочва се към Харлем, въпреки предупрежденията, че ще му бъде трудно. Нещо повече - когато най-накрая попада на свободно място, настоява да преподава на класа с „най-трудните” деца, произхождащи от семейства с проблеми, при които нито един учител не е способен да се задължи за дълго време.
Рон Кларк прави всичко възможно да предразположи децата – посещава ги по домовете, за да ги опознае, променя интериора на класната стая, за да я направи по-приветлива и уютна, поощрява децата. Но нито учениците, нито родителите им оценяват това. За децата всичко е една игра – той е поредният учител, когото трябва да накарат да се откаже от мястото си. И почти успяват.
След като е доведен до състояние на истерия, Рон Кларк е на път да се предаде. Но след като се отдръпва за малко да осмисли нещата (и това е един от многото полезни практически „съвети”, които ни дава Рон Кларк във филма), той се завръща отпочинал, освежен и изпълнен с нови сили и с идеи.
Той отново е готов на всичко – дори да се направи на шут, за да спечели благоразположението на децата. Чрез множество смели стъпки, някои дори унизителни за него (като изпиването на голямо количество шоколадово мляко, за да задържи вниманието на учениците), той успява да постигне целта си. Но това е едва началото на пътя.
За да доразвие успеха си, той прилага някои новаторски, революционни педагогически техники. Прекрасна илюстрация на находчивостта му е начинът, по който кара децата да научат имената на американските президенти – като съчинява „Президентски рап”, песен в предпочитан от повечето ученици стил. По този начин той превръща ученето в нещо увлекателно. Епизодът с песента „Президентски рап” е показателен и за това как Рон Кларк черпи идеи от ежедневието – идеята му хрумва, докато пусната силно рап музика му пречи да работи. След първоначалното неудобство неприятната случка се превръща в извор на вдъхновение.
Но дори и това не е достатъчно за всички ученици. Той се опитва да надникне в душите на учениците, да разбере какви са мотивите, които ги карат да се държат така. Разговаря с някои от децата, дискретно наблюдава други и открива, че повечето не получават дължимите внимание и любов в семействата си, което ги кара да се чувстват отхвърлени и неуверени в силите си. Рон Кларк се опитва да реши проблемите им, да им помогне по всякакви начини – преподава им в свободното си време, дори започва да помага в къщната работа, за да има време една от ученичките му да учи. Но най-вече ги кара да повярват в себе си, да следват мечтите си. Обръща специално внимание на всяко дете, учи ги на уважение, достойнство. Учи ги да бъдат по-добри хора.
Когато се налага, Рон Кларк се намесва и в личния живот на децата. С негова помощ една от най-талантливите му ученички получава необходимото свободно време, за да развие потенциала си, а ученик с художествени заложби е отърван от семейна среда с домашно насилие. В други случаи учителят успява да насочи енергията на децата в правилната посока благодарение на доброто познаване на интересите им.
Рон Кларк е изключително изобретателен, енергичен и самоотвержен. Води уроци тежко болен, и дори когато буквално е повален от пневмонията, намира начин да преподава на децата чрез учебни видеозаписи. И накрая на учебната година резултатите надхвърлят и най-смелите очаквания.
„Историята на Рон Кларк” е вдъхновяващ филм за това как човек с много търпение и много любов може да постигне високи резултати в учителската професия. Той е история за това, че в училище учителят не бива да учи само на предмета, по който преподава – той трябва да мотивира учениците, да ги учи на човечност и уважение. И това е най-трудният урок – когато го усвоят, децата могат да се справят сами с всичко останало.
0 коментара:
Публикуване на коментар