Продължавам статиите за Саймък с представянето на сборника „Ранният Азимов” („The Early Asimov” - 1972) и с превод на пасажа, в които Азимов говори за Саймък.
В началния си стадии саймъкологията ми съдържа големи дози азимология. Разбира се, в това няма нищо чудно, нито пък има нещо лошо. А и ще бъде добра отправна точка, ако някой ден се заема сериозно с изследването на творчеството на Азимов (което не е изключено).
„Ранният Азимов” е сборник, много подобен по структура на „Before the Golden Age” („Преди златната ера”). Само че този път разказите са си на Азимов. Но също както и в другия сборник, между отделните произведения има автобиографични бележки.
Първото издание на сборника от септември 1972 г. изглежда ето така:
Посвещението на първата страница гласи: „В памет на Джон У. Кембъл (1919 – 1971 г.), по причини, които тази книга ще направи напълно очевидни”.
В сборника намират място първите продадени от Азимов разкази, публикувани между 1939 и 1942 г. По-късно Азимов разширява изданието до тритомник, като включва и разкази от следващите години.
Както написах в предишната статия, кариерата на Азимов във фантастиката стартира в началото на трийсетте години, когато той започва да чете научно-фантастични разкази и да ги преразказва с голям успех на съучениците си. В „Ранният Азимов” Маестрото посочва дори още по-ранна година – 1929. Всъщност Азимов още от малък е обожавал четенето. Но семейството му е било бедно (емигрирали са от СССР през 1926 г.) и не е можело да си позволи никакви книги, дори най-евтините. Азимов си спомня, че с нетърпение е чакал началото на учебната година, защото тогава е получавал новите учебници, и набързо ги е прочитал от корица до корица. Заради отличната му памет това е напълно достатъчно, за да изкара учебната година, без да учи допълнително. Този факт е и главната причина да завърши толкова бързо училище и да направи шеметна научна кариера. За него е истински празник, когато се записва в библиотеката и започва да взима полагащите му се две книги седмично. Но и това му е недостатъчно, така че решава да пише свои произведения – за да може, като ги препрочита, да запълва свободното си време. През трийсетте години започва да пише романи, но надраства всеки следващ от тях, губи интерес към него, след няколко месеца започва нов – и т. н. На четиринайсетгодишна възраст изкарва първия си курс по творческо писане – от който са му останали много тягостни спомени, защото всички останали участници били с няколко години по-големи и са се държали пренебрежително към него. Затова пък в резултат на курса се осъществява първата му публикация – разказът „Малките братя”, отпечатан в полугодишния сборник на училището; за късмет на малкия Азимов всички останали участници в курса пишат досадни мелодрами, а той е единственият, написал хумористичен разказ, и благодарение на това намира място в сборника.
През 1937 г. е първият му опит за фантастичен разказ - “Cosmic Corkscrew”, а от началото на 1938 г. започва да си води дневник – ето защо събитията от първите му години във фантастиката са много добре документирани и години по-късно той успява да вплете в книгите си тези толкова важни свидетелства за Златния век на фантастиката. През пролетта на 1938 г. любимото му списание “Astounding Science Fiction” на Джон Кембъл отлага излизането на един от броевете си, и Азимов прави паническа разходка до издателството, за да разбере какво става. Служителите го успокояват, че броят ще излезе, само че няколко дни по-късно. Окрилен от тази случка, Азимов довършва разказа си, прави нова разходка до издателството и се среща за пръв път на живо с Джон Кембъл. И така започва кариерата му във фантастиката. Но това е друга история, към която ще се върна след време, а сега ни интересува преди всичко как се пресичат пътищата на Азимов и Саймък.
Ето какво разказва Азимов по този повод в сборника (преводът е мой):
***
„След като през 1938 г. се уплаших, че “Astounding” ще бъде спряно, започнах да изпращам на списанието ежемесечни писма, в които грижливо оценявах разказите. (Спрях да върша това, когато аз самият започнах да продавам разказите си.) Всички тези писма бяха публикувани – всъщност първото ми писмо до “Astounding”, което беше публикувано, изпратих още през 1935 г. Двама утвърдени писатели-фантасти ми писаха лично в отговор на забележките, които имах към разказите им. Това бяха Ръсел Р. Уинтърботъм и Клифърд Д. Саймък.
И с двамата поддържах кореспонденция, в началото – доста редовна, а в по-късните години – през големи интервали. В резултат на това се появи трайно приятелство между нас, макар и да ни разделяше голямо разстояние. Срещнах се лично с Ръс Уинтърботъм само веднъж, на Уърлдкона в Кливлънд през 1966 г. Той почина през 1971 г. Със Саймък сме се срещали три пъти, последния път беше на Уърлдкона в Бостън през 1971 г., където той беше почетен гост.
Първото писмо на Саймък до мен беше в отговор на моето писмо, публикувано в “Astounding”, което даваше ниска оценка на неговия разказ „Правило 18” (Rule 18), излязъл в юлския брой през 1938 г. Саймък ми пишеше, за да помоли за подробности, така че той да може да обмисли моята критика и евентуално да се поучи от нея. (Дали аз бих реагирал толкова спокойно и разумно на негативна критика?) Препрочетох разказа, за да мога да отговоря коректно, и за своя изненада установих, че в него всичко си беше наред. Саймък беше написал разказ с отделни сцени, между които нямаше свързващи пасажи. Не бях свикнал с тази техника и разказът ми изглеждаше накъсан и непоследователен. При повторното прочитане осъзнах какво беше направил той и си дадох сметка, че не само че разказът не е непоследователен, но е и далеч по-гладък, отколкото щеше да е, ако бяха включени всичките скучни, прозаични преходи.
Написах обяснение на Саймък и възприех същия метод в собствените си разкази. Нещо повече – започнах да се опитвам, доколкото е възможно, да наподобявам свежия и неразкрасен стил на Саймък.
Понякога съм чувал писатели-фантасти да казват, че стилът им е повлиян от такива значими фигури в литературата като Кафка, Пруст и Джойс. Не знам дали това е поза или истина, но аз нямам подобни претенции. Аз се учих как да пиша научна фантастика чрез внимателно четене на научна фантастика, и сред онези, които повлияха най-много на стила ми, беше Клифърд Саймък.
Саймък беше особено насърчаващ в онези неспокойни месеци, през които се опитвах да продам първия си разказ. В деня, в който успях да го направя, имах приготвено писмо - запечатано, адресирано и с печат, - чакащо да бъде изпратено до него. Отворих плика, за да добавя новините, и повредих печата, като по този начин изгубих няколко цента – нещо, което не правех с лека ръка в онези времена. Но винаги ми е било приятно, че в първия ми разказ, продаден на Кембъл, повествованието се води от първо лице, и героят е кръстен в чест на Клифърд Саймък”.
***
Става въпрос за разказа „Trends”, чиито главен герой се нарича Клифърд.
Още няколко думи за „Ранният Азимов” – тези автобиографични бележи на Азимов, освен че пресъздават атмосферата на епохата и са много ценни за историците-искуствоведи, също така са и доста интересни и емоционални. А и повечето разкази не са ми познати – доколкото знам, само няколко от тях са превеждани на български. Страшно се увлякох в четенето, и смятам в близко бъдеще непременно да се върна към сборника и да го дочета.
0 коментара:
Публикуване на коментар