За „Светът на червеното слънце”

Логично беше да започна преводите на Саймък с първото му публикувано произведение – новелата „Светът на червеното слънце” ("The World of the Red Sun" - 1931 г.). Структурата на произведението е следната: три глави (първата е без цифра и заглавие, а втората и третата са цифрови и със заглавия) и епилог. Така че ще мога да го публикувам на четири части. Смятам да продължавам да се придържам към този принцип и по-нататък – всички по-големи творби на автора са разделени на глави с нормална големина за четене на един дъх, и по този начин ще дам възможност на хората, които искат, да си четат глава по глава, а не да чакат да стане готов целият превод (защото при романите ще си е доста чакане).
През годините имах много големи трудности с откриването на оригинала на „Светът на червеното слънце”. Дори в интернет, където вече се намира всичко, новелата я нямаше. По-късно се оказа обаче, че всъщност я е имало, но никой не се е сетил да я извади от сборника, в който се намира.
„Светът на червеното слънце” има две издания (възможно е да има и още някое в последните години, но значимите за историята на фантастиката са само две). Първото е в списание „Wonder Stories” през декември 1931 г. Второто (откъдето всъщност взимам произведението, за да го превеждам) е в сборника „Before the Golden Age” („Преди златната ера”), излязъл през април 1974 г. Тъй като това е една много интересна книга с изключително значение за историята на научната фантастика, използвам случая да кажа няколко думи за нея.
Ето как изглежда първото издание на сборника:



„Преди златната ера” е един обемист сборник (912 стр. в първото си издание), съставен от Азимов и представящ фантастиката на 30-те години, преди да настъпи ерата на Джон Кембъл. Година преди излизането на книгата Азимов е сънувал сън, в който издава сборник с любимите си разкази от детските си години, давайки шанс на читателите да ги прочетат отново. Идеята го вдъхновява, и той се заема наистина да направи сборника.
Азимов е роден през 1920 г. – през 30-те години е бил ученик. Имал е навика да чете фантастични разкази и да ги разказва на другарчетата си в училище. Тези преразкази се радвали на огромен успех и Азимов станал много популярен в училището. Точно това го подтикнало да направи първите си литературни опити.
Именно тези разкази, които е разказвал на съучениците си, са влезли в сборника. Повечето автори са тотално неизвестни – и точно това е най-ценното в тази книга. Тя пресъздава атмосферата на най-ранните години на американската фантастика. Всеки от разказите е придружен с кратка статийка на Азимов, в която той разказва по нещичко за авторите и за това с какво се е занимавал самият той в съответния период и как му е повлияло даденото произведение. Сред по-известните автори, включени в сборника, са един от създателите на спейс-операта Едмънд Хамилтън (първият човек, пратил хората към звездите), Джак Уилямсън, Мъри Лейснър и самият Джон Кембъл. И Саймък, разбира се. Бележките към разказа на Саймък са интересни, и затова ги публикувам тук (преводът е мой):

***

„Клиф Саймък е особено бележита фигура в света на научната фантастика. „Светът на червеното слънце” е първият му публикуван разказ, и той е разказан простичко и откровено. Също така има и тъжен край, и аз си спомням, че това ме впечатли навремето. Не можех да не оценя силата на драматичния и ироничен край („The Man Who Evolved” на Едмънд Хамилтън също има такъв).
Саймък заемаше необичайно място сред ранните автори с това, че дочака идването на Кембъл. Повечето ранни автори не го направиха. (То доста приличаше на идването на звуковото кино, довело до залеза на множество актьори, които бяха изучили занаята си в света на нямото кино).
Мийк, например, не написа почти нищо след 1932 г., а Милър пишеше изключително рядко. Джоунс и Хамилтън продължаваха да пишат редовно, но почти нямаха публикации в списанието на Кембъл “Astounding” ("Astounding Science Fiction" – "Поразителна научна фантастика" – Бел. прев.), което беше единствената значима периодика през 40-те години.
Саймък беше съвсем различен. Той публикува още четири разказа през 1932 г. и след това – нищо до 1938 г., когато започна ерата на Кембъл. Тогава той започна да пише професионално за различни списания, включително и “Astounding”, и скоро беше причислен към бележитите членове на „отбора” на Кембъл – авторите, които е открил или подпомогнал (или и едното, и другото).
Наистина, Саймък израстна още повече през 50-те и 60-те години, когато Кембъл вече не държеше монопола и възможностите за изява се разшириха. Саймък беше почетен гост на Уърлдкона (World Science Fiction Convention, или накратко WORLDCON – Бел. прев.), проведен в Бостън през 1971 г., а буквално онзи ден (статията е написана през 1973 г. – Бел. прев.) получих изданието с твърди корици на най-новата му книга „Гробищен свят”.
В „дупката” между 1932 и 1938 г. бях забравил за Клифърд Саймък, но не и за „Светът на червеното слънце”. Преоткрих Саймък, когато той написа „Правило 18”, появило се в броя от юли 1938 г. на “Astounding Science Fiction”. За това какво произлезе от този факт и как станахме близки приятели, съм споменал в „Ранният Азимов” („The Early Asimov” – сборник с ранни разкази на Азимов, придружен с негови автобиографични бележки. – Бел. прев.).
Няколко години след като бяхме станали приятели с Клиф, аз открих, напълно случайно, че той е човекът, написал разказа, който някога бях преразказвал с такова удоволствие и толкова голям успех на моите съученици от прогимназията. Какво щастливо откритие беше това!
Саймък беше първият, който ме научи, например, да ценя неразкрасения стил. Обясних това в „Ранният Азимов”, но искам да го спомена и тук”.

***

Издирих и споменатия от Азимов сборник „Ранният Азимов” и установих, че написаното там за Саймък също е много любопитно – ще го преведа и ще го постна в някой от следващите дни.
А след като завърша работата по настоящия ми превод, ще се захвана и със „Светът на червеното слънце”.