„Ловец на видения” е роман, който Лукяненко започна да публикува в блога си, но впоследствие се отказа от него в полза на „Непоседа”, продължението на „Недотепа”. Тъй като следях с интерес „Ловец на видения”, реших да напиша няколко думи за него – нека всеки сам да прецени дали Лукяненко е бил прав да вземе такова решение (за онези, които не са чели „Недотепа” – скоро ще напиша нещичко и за този роман).
...От векове хората посещават Страната на сънищата. Повечето от тях – наричани „туристи” или по още няколко други начина – го правят случайно и без да осъзнават реалността на този свят. Но съществуват и други хора – наречени „съноходци” – които имат свобода на волята в Страната на сънищата и могат да попаднат напълно съзнателно там. Страната на сънищата има и други видове обитатели: „сънотворците”, живеещи постоянно там, след като вече са умрели в реалния свят, и то насън (това е единственият начин да станеш „сънотворец”). Те могат да манипулират околното пространство (наричано „релеф”) и собствените си тела. Могат и да създават части от Страната на сънищата (неодушевени или притежаващи съзнание) – така наречените „симулакри”. Докато „релефът” е рожба на колективното съзнавано (т. е. сънувано) на всички хора и съществува определено време (докато мнозинството не престане да го сънува), „симулакрите” са на практика вечни и изчезват едва след като създателят им „сънотворец” умре (в Страната на сънищата).
Страната на сънищата има две главни части – Градът и Покрайнините. Градът е мястото, където живеят „сънотворците” и където отиват „съноходците” и туристите. Общо взето комфортно за обитаване място, разделено на квартали според типа сънища, които сънуват повечето хора (кварталът на Вечната война, кварталът на Лятното море, кварталът на Девическите сълзи, кварталът на Неудържимия секс). „Сънотворците” (някои от които са демиурзи) имат ясно определени сфери на влияние (район, обикновено цял квартал) и губят част от способностите си извън тези райони.
Покрайнините са слабо населени. Там попадат болните, сънуващите кошмари и наркоманите, например.
Разстоянието и времето в Страната на сънищата нямат особено значение, защото не са абсолютни – при всеки сънуващ са различни.
Главният герой Григ (Григорий) е „съноходец”, но особен – може да манипулира тялото си в някакви граници. След като неволно е въвлечен в конфликт между „сънотворци”, той е принуден от единия от тях да събере отряд от „съноходци” и да се впусне в опасна мисия – намирането и унищожаването на артефакт, който би направил всички хора „сънотворци”...
Силната страна на романа е безспорната прилика с една от най-успешните и обичани книги на Лукяненко - „Лабиринтът на отраженията”. Отново имаме виртуална/илюзорна реалност, понякога приказна, понякога отражение на нашия свят, отново имаме хора със свърхспособности, остър сюжет и много сражения и силни усещания. Разликата от света на Дълбината, поне в началото на романа, е, че действието се развива почти изцяло в Страната на сънищата – реалният свят е напълно пренебрегнат.
Основната слабост на романа обаче е в прекалената прилика с Лабиринта. Романът започва със сцена, сходна с началото на Лабиринта (двубой с трол, наподобяващ ифрита в Лабиринта; дори има сходна игра на въпроси и отговори). След това има случаен разговор с жена-туристка в кръчма, наречена „Трите звезди” (Льоня от „Лабиринтът на отраженията” има сходен разговор във виртуалната кръчма „Трите прасенца”). „Сънотворецът” Клиф (човек със свръхспособности, подобно на Дибенко от Лабиринта) възлага на главния герой да намери артефакт, даващ всемогъщество (тук могат да се направят паралели с Медала за всепозволеност). Самият Григ също не е типичен "съноходец" (подобно на дайвъра Льоня).
Въпреки тези прилики с Лабиринта, „Ловец на видения” имаше потенциал да се превърне в нещо по-различно, заради спецификата на вида илюзорна реалност. Но точно когато нещата започнаха да стават много интересни, Лукяненко внезапно се отказа от „Ловец на видения” и се зае да пише продължение на „Недотепа”. Дали наистина просто е осъзнал, че му се пише не остросюжетен, а детски роман (каквото оправдание даде в блога си самият той)? Или е усетил, че „Ловец на видения” се получава вторичен, твърде сходен с Лабиринта, и заради това се е отказал от него? А може би е бил окуражен от големия успех на „Недотепа” и затова е решил да напише продължение? Бъдещето ще покаже. Аз се надявам след „Непоседа” той да се върне към „Ловец на видения” и да го довърши.
Някои любопитни подробности около „Ловец на видения”:
• Лукяненко отначало започна да го пише в първо лице, след това премина на трето. В края на краищата реши да го пише в два варианта – и от първо, и от трето лице. Като между двата варианта има известни разлики, и то не само в промяната на гледната точка; в „аз” варианта читателят узнава повече за мотивацията на героя, а в „той” варианта му се разкриват някои подробности, които остават неизвестни на героя. Идеята на Лукяненко беше и двата варианта да излязат на книга и читателят сам да реши кой от вариантите да си купи - а защо не и двата? Интересно хрумване, което си заслужава да бъде реализирано.
• Тримата „сънотворци”, които се появяват в готовата до момента част от романа, се казват Клиф, Робърт и Фил. Може би не е случайно. :)
• Миналата година сред феновете на Лукяненко упорито се говореше, че действието на следващия (след „Недотепа”) роман ще се развива в света на Кей Дач. В блога на автора неколкократно го попитаха дали Григ е преминалият през Линията на бляновете император Грей. Лукяненко се измъкна с многозначителни шеги, но не отрече. Дали „Ловец на видения” е част от цикъла „Линията на бляновете” – „Императори на илюзиите”? Още един въпрос, чиито отговор се надявам да научим в близко бъдеще.
2 коментара:
Това със Страната на сънищата в началото ми напомни за "Само напред" на ММСмит, но след няколко азаца разликите ставта много :)
В блога на Лукяненко го обвиняваха, че книгата прилича на какво ли не - и се оказа, че Лукяненко не е чел почти нито едно от изброените произведения. В действителност книгата, на която прилича най-много "Ловец на видения", е написана от самия Лукяненко...
Публикуване на коментар