САЙМЪКОЛОГИЯ

Когато преди около година регистрирах блога си, не бях наясно дали ще го водя редовно, имайки предвид ограниченото ми свободно време; преди всичко исках да имам акаунт, с който да пиша неаноимно по блоговете на приятели и познати. Обаче бях убеден, че ако започна да си водя блог редовно, сред нещата, с които ще се занимавам, ще бъде изследването на живота и творчеството на легендарния американски писател-фантаст Клифърд Саймък. За това свидетелства и името на блога, което си избрах още тогава – Over the River and Through the Woods. Така е озаглавен един разказ на Клифърд Саймък – може би не най-добрият, но определено характерен за него и носещ много прекрасно и запомнящо се име.
Саймък едва ли се нуждае от представяне. Един от предвестниците на Златния век и деен участник в него; носител на Международната награда за фентъзи (International Fantasy Award - предшественикът на наградата Хюго) през 1953 г. за романа „Градът”; носител на Хюго за романа „Междинната станция” и повестта „Големият преден двор”; носител на Хюго, Небюла и Локус за разказа „Пещерата на танцуващите елени”; номинации за наградата Хюго за романите „Проектът” и „Избор на богове”, повестта „Нещото в скалите” и разказите „Хангар за строителна техника” и „Есенна земя”; номинации за Небюла за романите „Времето е най-простото нещо”, „Всичко живо е трева” и „Резерватът на таласъмите”, отново за повестта „Нещото в скалите” и за разказа Over the River and Through the Woods :); награда Юпитер за романа „Наследството на звездите”. Един от най-топлите и човечни американски фантасти, високо ценен от колегите си, един от първите носители на наградата Гранд-мастър...
Саймък се нуждае още по-малко от представяне пред българската публика. Ще дам само един пример: през 1985 г., когато излезе второто издание на „Резерватът на таласъмите”, през междучасието поне 5-6 души от нашия клас (тогава седмокласници) си го купиха и започнаха да го четат по време на час по български език. По едно време преподавателката мина между чиновете, събра ни книжките и ги натрупа на купчинка върху катедрата. Е, не мога да си представя в наши дни това да се случи с никоя книга. Дори с бестселъри като Хари Потър.
Разбира се, Саймък сега не е онова, което беше някога. Времената се промениха, появиха се множество по-актуални писатели, читателите измениха мисленето си. Днес на запад Саймък се е поизгубил сред потока модерни автори, а на изток изглежда като все още оцелял реликт от отишлото си време на социализма (автори като Саймък и Шекли са изключително по-популярни на изток, отколкото на запад, защото бяха едни от малцината аполитични автори, подходящи за издаване тук, и все още се помнят от огромна маса читатели, които сега не четат толкова активно, колкото някога). И все пак аз мисля, че в известен смисъл Саймък никога няма да изгуби актуалното си звучене. Защото той, без да се съобразява много с научната достоверност, създаваше едни фантастични приказки, които оказват огромно влияние върху читателя, намиращ се в Златната ера (защото нали другото определение на термина „Златна ера на фантастиката”, освен енциклопедичното – за авторите, групирани около Джон Кембъл през 1939 – 1942 г. е, че Златната ера е времето, когато читателят е на четиринайсет години). Понякога забравяме, че и ние сме били на четиринайсет. А децата на тази възраст се нуждаят от хубави книги даже още повече от нас – защото тогава изграждат мирогледа си. И въпреки че в романите на Саймък ги няма компютрите, интернет, мобилните телефони и безбройните явления от масовата култура, мисля, че го има онова неуловимо нещо, което кара децата да посягат към книгите и да мечтаят.
Това е основната причина и аз да се заема именно със Саймък, а не с някой друг автор – въздействието, което ми оказа той в детските ми години. Защото именно една книга от Саймък – „Гробищен свят” – беше първата прочетена фантастика, която ме заплени и ме накара да търся други книги от същия жанр и от същия автор; защото в тийнейджърските си години си препрочитах през няколко месеца първите четири томчета на Саймък, излезли на български, и ги носех навсякъде със себе си; защото заради Саймък започнах да чета на руски на много ранна възраст, той беше и един от авторите, заради които започнах да чета и на английски след време. Мисля че повече от всеки друг той е причината аз да се занимавам с фантастика и аз искам по този начин да му окажа своята почит.
Основното, което съм си поставил за цел, е да преведа на български всички непревеждани досега произведения на Саймък. Склонен съм след време да опитам да направя нещо подобно и за други мои любими писатели (най-вече Робърт Хайнлайн и Филип Дик). Но те имат повече непреведени произведения – и при тях имам много по-малко шансове да доведа делото до успешен край. Освен това те понастоящем са по-актуални от Саймък и винаги има шанс още някое тяхно произведение да бъде преведено на български. А за Саймък подобни шансове са нищожни. Така че дори и да предприема опити за преводи на други автори за удоволствие, това ще бъдат само частични опити. Засега Саймък е единственият, с когото ще се заема цялостно.
Ето и другите ми планове относно Клифърд Саймък и творчеството му:
- да прочета в оригинал всички произведения на Саймък, да напиша по нещо за всяко от тях, както и да си кажа мнението за съответния български превод. Това няма да става бързо, защото имам и други неща за четене, но ще гледам да минавам по книжка на два-три месеца. Първата книга, с която ще се захвана, ще бъде „Гробищен свят”.
- да напиша нещо в стил Саймък, а може би и някой фенфикшън (продължение на негово произведение или произведение, развиващо се някоя от неговите вселени). Засега нямам идеи, но имам много голямо желание за първия вариант (роман в стил Саймък). За втория вариант не съм толкова сигурен дали ще се осъществи – трябва наистина да си заслужава, за да се реша да го направя. Някога се опитах да напиша продължение на „Градът”, но не се получи, и унищожих започнатото произведение. Не ми се иска да ми се случва отново. Но ако ми хрумне добра идея – кой знае...
- да напиша изследване за живота и творчеството му – това няма да стане скоро. Като понатрупам материал.
- да направя пълна библиография на българските му издания – това ще стане по-скоро, що се отнася до романите и сборниците с разкази. Но установяването на публикациите на разкази в периодичния печат ще отнеме много време и периодично ще се допълва;
- да превеждам интересни материали за него, които намеря в интернет.
Няколко думи за непревежданото творчество на Саймък и за работата, която предстои. Саймък има 27 романа, 24 от които са преведени на български. Останали са непреведени Cosmic Engineers („Космически инженери” – 1950), Empire („Империя” - 1951) и A Heritage of Stars („Наследството на звездите” – 1977). Първите два са най-ранните романи на Саймък, от още незрелия му период, а последният е един нелош късен Саймък, спечелил наградата Юпитер, и като по чудо убягнал от вниманието на родните издатели. Към този списък някои причисляват и произведенията The Creator („Творецът” – 1946) и The Trouble With Tycho („Неприятности с Тихо” – 1961). Тези две произведения не са романи, а повести, макар и втората от тях да е доста обемна. Това, което ги отличава от останалите повести на Саймък е фактът, че са излизали в самостоятелни книжки (наистина, доста тънички).
Изброените дотук произведения са логичен избор за начало на работата. Мисля, че мога да прибавя към тях и разказа The World of the Red Sun („Светът на червеното слънце” – 1931), защото е първото произведение, публикувано от Саймък – и вече разполагаме с първоначалния списък от творби, с които ще се заема. След приключване на работата с тях постепенно ще продължа с останалите повести и разкази.
Предполагам, че в близките дни ще взема решение кой да бъде първият превод, и скоро след това ще започна работа.
Надявам се феновете на Саймък да се включват със забележки, препоръки или просто за да обсъждаме творчеството на този толкова любим на всички ни автор.